Константин Величков
val2447
Created on March 21, 2021
More creations to inspire you
ANCIENT EGYPT FOR KIDS PRESENTATION
Presentation
A GLIMPSE INTO CAPE TOWN’S PAST
Presentation
ALTERNATIVE DIETS
Presentation
MUSIC PROJECT
Presentation
Coca-Cola Real Magic
Presentation
GEO PROJECT (SINGAPORE)
Presentation
THE LITTLE PRINCE PRESENTATION
Presentation
Transcript
/1885-1907/
Константин Величков
- Биография
- Политическа дейност
- Културна дейнст
- Наследство
- Цитати
- Оценки за Константин Величков
Съдържание
Биография
- Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на 1 януари 1855 година в занаятчийско семейство.
- Учи в класното училище в Пазарджик и във Френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград (1868 – 1874). След завършване на лицея се завръща в родния си град и става преподавател в класното училище.
- Като председател на читалище "Виделина" работи за просветното издигане и политическото пробуждане на пазарджишката младеж и за развитието на театралното дело в града.
- Член е на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание. След въстанието е арестуван и осъден на смърт, но е освободен с помощта на европейската комисия.
- По време на Руско-турската война работи като преводач на руснаците.
- През 1880-1881 г. следва право в Париж, но не се дипломира.
- Завръщайки се в България става член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
- От 1887 до 1889 г. учи живопис във Флоренция.
Политическа дейност
- След Освобождението е председател на Окръжния административен съд в Пазарджик. Участва в политическия живот на Източна Румелия, като народен представител в Областното събрание.
- Политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
- След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.
Културна дейност
„Флорентинец“, картина на Константин Величков от 1888 година
- Творчеството на Константин Величков не е обемисто и много от книгите му са отпечатани след смъртта му.
- Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.
- Инициатор за откриване на Държавното рисувално училище в София.
- Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица.
- Константин Величков владее френски, италиански и руски еик и развива плодотворна преводаческа дейност. Той публикува на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтов, Некрасов.
Съчинения
- Невянка и Светослав, драма, 1874
- Винчензо и Анджелина, драма, 1882
- Всеобща история на литературата, 1891
- Писма от Рим, 1895
- В тъмница, 1899
- Цариградски сонети, 1899
- В решителния момент, 1901
- Патриарх Евтимий, 1906
- Пет имена, 1929
- Любен Каравелов, 1938
- Майка, 1943
Името на Константин Величков носят:
- Село Величково в Област Пазарджик, откъдето произхожда родът му.
- Булевард в централната част на София;
- Станция на Софийското метро;
- Математическата гимназия в Пазарджик;
- Драматично-кукленият театър в Пазарджик;
- 45 основно училище „Константин Величков“ в София.
- ОУ „Константин Величков“ в с. Паталеница, Пазарджишко
- Национална награда за учители
Къща музей на Константин Величков град Пазарджик
Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.
"Да си дал в продължение на двадесет години всичко, що може да даде един човек, и да не намериш после ни обич, ни почит, ни милост... Горка съдба! Горка съдба!"
„Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил в нея и си носил вериги зарад нея. България обаче навсякъде ще нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства.“
Цитати
Оценки на негови съвременници
"Ако не беше Величков, едва ли някога би се говорило за мен. На него аз дължа много. За жалост участта на такива идеалисти у нас е много печална… Колко хубаво би било, ако в България имахме повече Величковци, които с идеализъм, достигащ до себеотрицание, биха служили на своя народ до последния си час."
Кръстьо Сарафов споделя:
Христо Силянов пише за преподаването на Константин Величков в Солун:
"Безъ да е македонски революционеръ, К. Величковъ допринесе най-много за революционизиране на учащата се македонска младежь въ Солунъ."
Преподавател -А.Рабаджийска
Изготвила:Симона Козарева, XII"в"ПМГ "К.Величков"