Урок 27. Празнуваме пролетните празници

Родинознание за 2. клас

Празнуваме пролетните празници

Урок № 27

План на урока

1. Битови празници - същност
2. Същност на пролетните празници
3. Баба Марта
4. Сирни заговезни
5. Тодоровден
6. Лазаровден
7. Цветница
8. Връбница
9. Великден
10. Гергьовден
11. Битовите празници Посха, Харутюн Задиг, Рамазан Байрам

Кои пролетни празници празнуват българите?

Пролетните празници в България са свързани със събуждането на природата, плодородието и земеделския цикъл. Те започват от 1 март и продължават до Еньовден (24 юни), като основните са Баба Марта, Благовещение, Сирни заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Цветница и Великден, придружени от кукерски игри и обреди за здраве.

Символизират събуждането на природата. Обичаите се фокусират върху предпазването от болести, осигуряването на добра леколта и стартирането на полската работа.

Баба Марта

Празникът на Баба Марта е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Най-известният обичай е закичването на хора и млади животни с мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици

Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица)

Сирни заговезни е християнски празник Предшества началото на Великия пост. Свързан с множество различни обреди и обичаи. Наричан е още Сирна неделя, Прошка, Прочка, Прощални заговезни, Сирни поклади, Поклади, Сирница.

На този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни - сирене, мляко, яйца, но не и месо. След празника, чак до Великден да се консумира само храна с растителен произход.

На Сирни заговезни вярващите пречистват душата си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост. По време на поста трябва да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.

След вечерята се извършва обичаят хамкане. На червен конец се окачват сварено обелено яйце, въглен и сирене, халва. Най-възрастният мъж в къщата го завърта в кръг. Всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста, без да си помага с ръце.

Тодоровден (Тодорова неделя, Тудорица, Конски Великден)

Гергьовден (6 май) е най-големият пролетен празник.С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Лазаровден

Лазаровден (събота преди Цветница) - символизира събуждането на природата, плодородието и прехода на момичетата към моминство. Основните ритуали включват лазаруване (обхождане на домовете от пременени девойки), пеене на обредни песни за здраве и богата реколта, и даряване на лазарките със сурови яйца, орехи, дребни пари, плодове.Пеят се песни за любов, женитба. Изпълнява се ритуалният танц "буенек". Откъстват се пръвите върбови клонки, които се освещават на Цветница за здраве. Правят се предстаказия за бъдещето и задомяването.

Лазаровден

Лазаровден е християнски празник и носи името на Свети Лазар - символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Умира и e възкресен от Христос. Бог казва „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Определя се по лунния календар, а не по слънчевия, затова Лазаровден всяка година се пада на различна дата, но винаги в събота.

Изпълнява обичаят Лазаруване - момичета, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са облечени в носии, обикалят къщите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Цветница (Връбница)

На Цветница се благославят върбови клонки - символ на посрещането на Иисус Христос като Спасител. Раздават се на богомолците. Цветница е подвижен християнски празник.Празнува се една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Великден

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Иисус Христос. По традиция се боядисват яйца на Велики четвъртък или Велика събота. Първото се оцветява в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Великден

Основни ритуали през Страстната седмица: боядисване на яйца; месене на козунак - обредени хляб, символизиращ тялото на Христос; минаване под плащаницата за смирение и опрощение на греховете; обикаляне три пъти на църквата със запалени свещи, пееки "Христос Воскресе"; поемане на Благодатния огън и занасяне д дома; чукане с яйца ; споделя не празнична трапеза, но която присъстват агнешко месо, козунак, червени яйца, свежи зелени салати.

Гергьовден

Гергьовден се чества на 6 май. Свети Георги е почитан като победоносец, лечител, покровител на стадата и земедлеците. Празникът бележи началото на лятото и се характеризира с богата обредност, общоселски трапези, гергьовски хора и ритуално ядене на агнешко месо. Рано сутринта се извършва ритуално извеждане на стадата на първа паша, издоява се първото мляко, оесват се обредни хлябове. На 6 май се чества и Денят на храростта и празника на Българската армия. Учреден е с указ през 1880 година. Провеждат се военни паради, водосвет на бойните знамена, панахида за загиналите борци. Традиция е младите да се люлеят на люлки, завързани на зелено дърво, за здраве през годината. Провежда се ритеално теглене на кантар.