АЛМАНАХ 150 години от Априлското въстание

АЛМАНАХ

150 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

НАЧАЛО

ВЕЧНИЯТ ОГЪН

От тишината на Паисиевата килия до бурния ек на черешовото топче – това е пътят на нашето пробуждане, възкресение и саможертва в името на свободата. В този алманах събрахме искрите на един народ, който дръзна да поиска слънцето в най-тъмната нощ. Прочетете го, за да си спомните, че свободата не е даденост, а избор, който се прави всеки ден.

съвместен проект на ОУ "Капитан Петко войвода" - гр. Варна и ОУ "Свети Климент Охридски" - с. Константиново, община Варна

СЪДЪРЖАНИЕ

3. Раздел ІІІ: МЕЧЪТ Организираната борба

3.1. Георги Раковски

1. Раздел I: ПЕРОТО (СЛОВОТО) като оръжие

3.2. Васил Левски

3.3. Априлската епопея

2. Раздел ІІ: КРЪСТЪТ Духовната свобода

4. Не забравяйте откъде сте тръгнали, за да знаете накъде отивате!"

Раздел I: ПЕРОТО (СЛОВОТО)като оръжие

„История славянобългарска“ Книгата, която събуди един народ

„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“

Историческият контекст: Тъмното време

Искрата, която възкреси паметта

Епохата на Паисий

В тишината на една малка манастирска килия, монахът Паисий превърна перото в...

В средата на XVIII век българският народ е заплашен от обезличаване...

Научи повече...

Пътят на свещения ръкопис

Мисията на един монах.

Във времена на мрак, когато гласът на българската преса още не бе роден,...

Паисий Хилендарски (1722 – 1773) е български народен будител, духовник, канонизиран за светец през 1962г...

Научи повече...

1722 г.

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ:

1750г.

1745 г.

От днеска нататък българският род история има и става народ!

1761 г.

1760 г.

1765г.

1762 г.

-Паисий Хилендарски

1962 г.

1773 г.

„Българино, ти извървя моя път по картата на времето. Видя килията ми, видя мастилото по пръстите ми, видя умората в очите ми. Аз оставих перото в Самоков, но ти го пое в ръцете си. Моята история свърши в една малка книга, но твоята история се пише днес – с всяка дума на твоя език, с всяка гордост, която носиш в сърцето си.

Не се мами! Знай своя род и език! Защото народ без памет е като дърво без корен – първият вятър ще го събори. Аз запалих свещта, ти не позволявай на вятъра да я угаси.“

By Nikolai Karaneschev, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59477870

Раздел ІІ: КРЪСТЪТДуховнАТА СВОБОДА

Борбата за църковна независимост и раждането на Българската екзархия

След като Паисий „събужда“ народното самосъзнание, българите осъзнават, че не могат да бъдат свободни, докато техните църкви и училища се управляват от чужда (Гръцката) патриаршия. Борбата за независима църква е всъщност първата национална революция, водена не с оръжие, а с дипломация и воля.

КЛЮЧОВИ ЕТАПИ НА БОРБАТА

Акт на гражданско неподчинение

Великденската акция

През 30-те години на 19 век конфликтите с гръцкото духовенство са били предимно локални и насочени срещу личните злоупотреби на отделни владици. През 1838 -1839 г. исканията на Неофит Бозвели в Търново и на родолюбците във Враца обаче променят правилата на играта...

... официално признава Българската екзархия

Султанският ферман 27 февруари 1870 г.

... очертава границите на Българската екзархия...

Ролята на фермана

... Значението на Екзархията за бъдещото въстаниеЕкзархията не е просто религиозна институция...

Значението на Екзархията

източник: https://chr.bg/lichnosti/neofit-bozveli-buntaryat-v-raso.html

източник: https://visit.elena.bg/kashta-muzei-ilarion-makariopolski-2/

Неофит Бозвели(1785 – 1848)

източник: https://visit.elena.bg/kashta-muzei-ilarion-makariopolski-2/

Иларион Макариополски(1812 – 1875)

източник: https://shorturl.at/NXHeN

източник: https://shorturl.at/LmnBx

Екзарх Йосиф I(1840 – 1915)

Григорий Доростолски и Червенски(1828 – 1898)

източник: https://severozapazenabg.com/21239-2/

източник:https://shorturl.at/jmutM

Светски дейци (Миряни)

Екзарх Антим I(1816 – 1888)

Раздел ІІІ: МЕЧЪТОрганизираната борба

„Словото стана Вяра. Вярата роди Дръзновение. Време беше за действие."

източник: https://shorturl.at/fdb1h

ПЪРВА ЧАСТГеорги Раковски – Архитектът на свободата

източник: https://chetilishte.com/georgi-rakovski/

ГЕОРГИ РАКОВСКИ (1821 – 1867)

ТРИТЕ ОРЪЖИЯНА РАКОВСКИ

По стъпките на Раковски

източник: https://sesdiva.eu/virtualni-stai/vazrazhdane-slaviani/item/129-georgi-stoykov-rakovski-bg#gallery3b3787a7d7-8

източник: https://shorturl.at/fj3eP

Научи повече...

Научи повече...

източник: https://juliajordan.wordpress.com/2012/02/15/polemichni_poleta/

Научи повече...

В това балканско гнездо Раковски израства в среда на силно родолюбие. Възрожденската архитектура тук все още пази духа на времето, в което той е мечтал за свобода.

Котел

Тук Раковски организира Първата българска легия през 1862 г. Крепостта „Калемегдан“ е символичното място, където българските доброволци (включително Левски) получават своето първо бойно кръщение.

Белград

В Атина той учи във Великата народна школа, а в Марсилия се докосва до духа на френската просвета и средиземноморската свобода. Тези места му дават мащаба, необходим за „Перото“ (неговата интелектуална борба).

Марсилия и Атина

Букурещ е градът, в който Раковски прекарва последните си години, издавайки своите планове и закони. Тук той завършва земния си път, но оставя организационната рамка, по която по-късно ще работят Левски и Ботев.

Букурещ

източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Belgrade_Fortress

ВТОРА ЧАСТВАСИЛ ЛЕВСКИ – АПОСТОЛЪТ на свободата

Преломът: От чети към комитети и създаване на ВРО.

Геният на Левски

Ролята на ВРО

Символите на завета: Клетвата

източник: https://shorturl.at/1dEf8

ВАСИЛ ЛЕВСКИ (1837 – 1873)

Левски Философът: Мисълта предхожда делото

Саможертвата на Апостола

Значението на смъртта на Апостола

Цитати от тефтерчето на Левски

1. Планът: Гюргевският комитет (Зимата на 1875 – 1876)

ТРЕТА ЧАСТ: Априлската епопея

След смъртта на Левски, революционният пламък не угасва. През студената зима на 1875 г. в малкото румънско градче Гюргево се събират най-решителните 15-16 революционери, за които, времето за чакане е свършило. Това са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Ст.Стамболов, Георги Икономов и др. Те поставят началото на Гюргевски революционен комитет, който се заема със задачата да подготви въстание в България. Те разработват стратегически план за масово въстание през пролетта на 1876 г. България е разделена на четири революционни окръга за мобилност и по-добра организация.

Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=640506

РЕВОЛЮЦИОННИ ОКРЪЗИ

ТРЕТИ революционен окръг: ВРАЧАНСКИ

с главен апостол Стоян Заимов и помощници Никола Обретенов и Никола СЛавков : Ключов заради близостта си с Дунав и очакванията за чети от чужбина.

ПЪРВИ революционен окръг: ТЪРНОВСКИ

с главен апостол Стефан Стамболов и помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев: Център на старата столица, разчитащ на стратегическите проходи в Стара планина.

ЧЕТВЪРТИ революционен окръг: ПЛОВДИВСКИ/ПАНАГЮРСКИ

ВТОРИ революционен окръг: СЛИВЕНСКИ

с главен апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски: Благодарение на енергията на Бенковски, тук подготовката е най-всеобхватна – леят се куршуми, шият се дрехи и се строят укрепления.

с главен апостол Иларион Драгостинов и помощници Стоил войвода, Георги Икономов и Георги Обретенов: Силно хайдушко минало, фокус върху военната подготовка.

2. Подготовка за въстанието

В началото на 1876 г. Гюргевският комитет изправя апостолите пред първото им голямо изпитание: как да влязат в България, когато всички гранични пунктове са под наблюдение?

Мобилизиране на населението (Човешкият ресурс)

Това е психологическата подготовка. Апостолите обикалят села и градове, за да „запалят“ сърцата.

Въоръжаване (Техническият ресурс)

На 14 април 1876 г. в местността Оборище се провежда първото българско Народно събрание. Пред над 60 делегати Георги Бенковски...

Най-трудната и скъпа част, изискваща огромни лични жертви е осигуряването на оръжие.

3. Избухване на въстанието: „Кървавото писмо“ (20 април)

Униформи и снаряжение (Визуалният код)

Въстаниците не искат да изглеждат като разбойници, а като редовна армия.

Заради предателството на Ненко Терзийски, турските власти се опитват да арестуват Тодор Каблешков в Копривщица. Той реагира мигновено – удря камбаната и обявява въстанието 10 дни по-рано.

• Писмото: Каблешков написва съобщение до Панагюрище, подписано буквално с кръвта на убития турски мюдюр.
• Цитат: „Ако вие, братя, сте били истински родолюбци... последвайте нашия пример!“
• Значение: Това писмо премахва пътя за отстъпление. Пламъкът лумва първо в Средногорието и поставя началото на епопеята.

Знамената (Свещеният символ)

Знамето е сърцето на всеки окръг.

Логистика и провизии

Сред народа започва да се разпространява от уста на уста пророческата формула “Туркия ке падне”, чиито буквени означения по славянската азбука дават числото 1876.

Любопитен факт

4. Окръзите в огън

Бенковски: Обявява въстанието в Панагюрище и сформира Хвърковата чета – конен отряд, който обикаля селата, за да ги вдига на бунт, да дава кураж и да организира отбраната.

Въстанието не избухва навсякъде едновременно, което е фатално, но героизмът е равен навсякъде.

IV-ти Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг.

Райна Княгиня: Учителката Райна Попгеоргиева развява главното знаме на въстанието, превръщайки се в символ на женската храброст. Знамето е ушито от самата нея и извезано с думите: “Свобода или смърт”.

IV-ти окръг Подготовката: „Всичко за фронта“

IV-ти окръг Хвърковатата чета

IV-ти окръг Погромът

Любопитен факт

IV-ти окръг. Трагичните върхове: Брацигово и Перущица

I-ви революционен окръг.Търновски

IV-ти окръг. Трагичните върхове: Батак.

I-ви окръг. Деветдневната епопея (29 април – 7 май 1876 г.)

Днес църквата „Света Неделя“ е музей-костница. В нея все още стоят:

• Кладенецът, който майките са копали с голи ръце.
• Дръвникът, на който са рязани главите на заловените.
• Следите от куршуми по иконите и стените.

I-ви окръг. Деветдневната епопея (29 април – 7 май 1876 г.). Изводи

I-ви окръг. Четата на Цанко Дюстабанов (Габрово)

IV-ти окръг. Краят на Бенковски и апостолите

IIІ-ти революционен Окръг. Врачански

II -ри революционен Окръг. Сливенски

IIІ-ти революционен Окръг. Подвигът на Христо Ботев (17 – 20 май)

II -ри окръг. Първи сблъсъци и маневри

IIІ-ти революционен Окръг. Битката на Милин камък (18 май)

II -ри окръг. Хладнокръвието на Стоил войвода

IIІ-ти революционен Окръг. Разгромът и „Кървавата чешма“

II -ри окръг. Пленяването (13 май)

Любопитен факт

Защо Априлското въстание успя, въпреки че загуби?

Раздел ІV: Ехото на бунта и Пътят към Свободата

• От военна гледна точка въстанието е смазано с нечувана жестокост за по-малко от 30 дни.
• Но неговата цел не е била да победи огромната османска армия с черешови топчета, а да предизвика международна намеса.
• Жертвата на 30 000 българи не остава напразна – те привличат погледа на света и принуждава великите сили да свикат Цариградската конференция, което директно води до Руско-турската освободителна война през 1877г.

От кланетата в Батак до Сан Стефано

1. Светът проглежда: Гласът на съвестта

2. Защитниците на България

• Въпреки опитите на османската власт да скрие истината за жестокостите при потушаването на въстанието, истината си пробива път през границите.
• Вестниците в Лондон, Париж, Санкт Петербург и Ню Йорк започват да публикуват смразяващи репортажи. Джанюариъс Макгахан:
• Американският журналист, чиито репортажи в британския в-к „Дейли Нюз“ разтърсват Европа.
• Неговите описания на ужасите в Батак предизвикват вълна от гняв. Юджийн Скайлър: Американски дипломат, който потвърждава мащабите на трагедията и изготвя официален доклад.

• Виктор Юго: Пред френския парламент той произнася великите думи: „Трябва да се сложи край на това! Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.“
• Уилям Гладстон: Лидерът на либералната опозиция във Великобритания пише брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“, с която променя британската политика.
• Дарвин, Менделеев, Достоевски, Толстой, Гарибалди: Всички те подкрепят каузата на българската свобода.

3. Дипломатическата развръзка: Цариградската конференция

4. Руско-турската освободителна война (1877–1878)

• Тъй като дипломацията се изчерпва, Русия обявява война на Османската империя. Българският народ се включва активно чрез Българското опълчение.
• Епопеята на Шипка: Българските опълченци доказват, че са достойни наследници на априлци, удържайки прохода срещу огромната армия на Сюлейман паша.
• 3 март 1878 г.: Подписването на Санстефанския мирен договор възкресява България на картата на Европа.

• Под натиска на общественото мнение, Великите сили свикват конференция в Цариград (декември 1876 г.).
• За първи път официално се предлага създаването на автономна България, разделена на две области.
• Въпреки че султанът отхвърля предложението, това е моралната капитулация на империята – светът вече признава правото на българите на собствена държава.

Послание към бъдещите поколения "

Този алманах е създаден през 2026 и е съвместен проект на екипите на ОУ "Капитан Петко войвода" - гр. Варна и ОУ "СВети Климент Охридски" - с. Константиново, община Варна. Предаваме го на следващите випуски с надеждата, че ще пазят паметта на книжовниците, възрожденците, революционерите, борците за свобода… със същата ревност, с която те пазеха честта на България.

"Не забравяйте откъде сте тръгнали, за да знаете накъде отивате!"

Верен на убеждението си, че едно от първите средства на революцията е журналистиката, Хр. Ботев успява с невероятни усилия преди потегляне на четата да издаде първия брой на своя нов вестник - “Нова България”, който излиза на 5 май 1876 г. в Букурещ. В него великият поет и революционер приветства пламенно въстанието в България и разобличава коварните ходове на европейската дипломация, насочена към запазване на статуквото на Балканите.

Ботев пише: “Захваща се вече драмата на Балканския полуостров! Българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се захванала с всичката своя отчаяност. Касапницата ще бъде страшна и отвратителна, жертвите ще бъдат безбройни и от двете страни. Но треперете, тирани!...Тука е гладният, отчаяният и мъжественият седеммилионен български народ, който в продължението на цели пет столетия е носилна плещите си най-безчелочевчното робство в Европа и който днес въстава и иска от света едно от тия две неща: или свобода, или смърт!”

Въстаниците не искат да изглеждат като разбойници, а като редовна армия.

Облеклото: Ушиват се специални униформи от домашен шаяк, украсени с гайтани. Характерни са калпаците с месингови лъвчета и надпис „Свобода или смърт“. Снаряжение: Изработват се кожени паласки за куршуми, колани и опинци. Всяка подробност цели да вдъхне респект и чувство за държавност.

• От икономика към политика: Българите вече не искат просто "по-добър владика", а български владика. Това превръща спора в национален.
• Институционален подход: Започват да се изпращат официални петиции до Високата порта. Това е знак, че българите се припознават като отделен политически субект в рамките на империята.
• Масовост: Борбата излиза от стените на манастирите и влиза в занаятчийските еснафи и търговските кантори.

През 30-те години на 19 век конфликтите с гръцкото духовенство са били предимно локални и насочени срещу личните злоупотреби на отделни владици. През 1838 - 1839 г. исканията на Неофит Бозвели в Търново и на родолюбците във Враца обаче променят правилата на играта:

• Проходът Вратник (10 май): На 10 май сутринта Стоил войвода разбира, че ако останат на Кушбунар, всички ще измрат от студ или ще бъдат заловени без бой. Той взема решение за отчаяно настъпление, за да разкъсат обръча и да слязат към Котленския балкан.
• От Кушбунар те се опитват да преминат през прохода Вратник, за да се съединят с евентуални подкрепления от местните села (Нейково, Жеравна, Ичера). Четата е преследвана от редовна войска и многоброен башибозук.
• При навлизането в прохода Вратник (10 май) въстаниците са пресрещнати от редовна турска войска и башибозук. В неравен бой загиват апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов (който се самоубива, за да не попадне в плен). Това е „прекършването“ на четата.
• След като двама от тримата апостоли (Драгостинов и Обретенов) загиват, командването остава изцяло в ръцете на Стоил войвода. В хаоса на боя, гъстата мъгла и снега, голяма част от четниците се разпръскват.

Първи сблъсъци и маневри

• За разлика от другите райони, тук турското командване реагира мигновено, изпращайки редовна армия и многобройни башибозушки орди.
• Битката при „Гърми Дере“ - 7 май 1876 : Първият сериозен сблъсък, в който въстаниците успяват да отблъснат потерите, но осъзнават, че са обградени от всички страни. След Гърми Дере Стоил войвода казва на момчетата си, че път назад няма и единственият изход е „високият Балкан“. Те тръгват към Кушбунар (8-9 май 1876 г.) именно с надеждата, че в гъстата гора и по-високите върхове ще успеят да разкъсат обръча, но там ги застига изключително лошо време - сняг, сковаващ студ и мъгла. Въстаниците прекарват два дни без никаква храна, подгизнали и премръзнали. Барутът им от влагата става неизползваем.

• Борбата не се води само от свещеници. В нея участват и големи общественици като д-р Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич (авторът на проекта за султанския ферман) и Петко Р. Славейков, който чрез вестник „Македония“ подготвя общественото мнение.

• През тези два дни групата на Стоил войвода е подложена на нечовешки изпитания:
• Физическо рухване: Хората са боси (цървулите им са се разпаднали в снега), гладни от дни и премръзнали.
• Разделянето: Виждайки, че голяма група е лесна мишена за потерите, Стоил войвода позволява на момчетата да се разделят на още по-малки групи (по 2-3 души), за да имат по-голям шанс да оцелеят или да се промъкнат незабелязано.
• Георги Икономов е единственият от главните апостоли на Сливенския окръг, който оцелява след разгрома на четата на Стоил Войвода. Той остава сам, гладен и преследван в Сливенския балкан. Вместо да се предаде, той проявява изключителна издръжливост и успява да прехвърли планината, движейки се на запад към Търновския окръг. След като разбира, че въстанието в Сливен и Търново е потушено успява да премине Дунава и да стигне до Румъния. Там той се присъединява към четата на Христо Ботев.

Хладнокръвието на Стоил войвода

• Въпреки че е ранен (куршум пронизва глезена му), Стоил войвода успява да събере около себе си ядро от около 20–25 души.
• Пробивът: Със сетни сили и изключителна тактическа воля, той извежда тази малка група от обръча при Вратник. Опитва се да ги преведе през Котленския балкан на юг, надявайки се да намерят прикритие в района на Сливенските села или да се скрият в по-ниските части на планината, където времето е по-меко.
• Окончателното разпадане (11–12 май)

Георги Бенковски

„Кървавото писмо“ и Хвърковатата чета. Той превръща въстанието от местен бунт в европейско събитие. Неговите думи при вида на горящото Панагюрище: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“, са диагнозата на края на Османската империя на Балканите.

Панайот Волов

Захари Стоянов

Пример за морал в историята ни – отстъпва поста си на Бенковски, защото вижда в него по-силния лидер. Истински апостол-просветител.

Без неговия летопис Априлското въстание щеше да остане само суха статистика. Той е човекът, който „митологизира“ българската свобода.

Знамето е сърцето на всеки окръг.

Изработка: Шият се от коприна (обикновено зелена), върху която жените (като Райна Княгиня в Панагюрище или Стилияна Параскевова) бродират със златен конец изправен лъв. На знамето е извезан надписът “Свобода или смърт”. Освещаване: Преди битка знамената се освещават от свещеници.

Битката на Милин камък (18 май)

• Първото голямо сражение. Четата дава жертви, но удържа позициите срещу черкези и башибозук.
• Битката на Околчица (20 май): Последното и най-тежко сражение. В края на деня, при затишие на боя, Христо Ботев е прострелян смъртоносно в подножието на връх Камарата.

Епохата на Паисий

В средата на XVIII век българският народ е заплашен от обезличаване. Докато в Европа тече Просвещението, тук споменът за средновековните български държави е почти избледнял. Българският народ е в състояние на „двойно робство“ – политическо (Османската империя) и духовно (Цариградската патриаршия). Българите започват да забравят своя език и история, приемайки гръцката култура като по-престижна. Гръцкият език доминира в църквите и училищата.

Сформиране и състав

• Четата се организира в района на с. Мусина. Тя е една от най-добре въоръжените и подготвени единици (около 200 души).
• Военен комендант: Петър Пармаков (бивш руски офицер, който внася военен ред).
• Идеологически водачи: Поп Харитон Халачев и Бачо Киро Петров (учител и поет).
• Пътят към Дряновския манастир
• Планът на четата е да се съедини с други въстанически сили в Стара планина. На 29 април те са открити от османски потери и се принуждават да потърсят убежище в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. Манастирът се превръща в естествена крепост, обградена от високи скали.

Обсадата

• Срещу 200-те четници се изправя 10-хилядна редовна армия и башибозук, командвани от Фазлъ паша.
• Неравната битка: Въстаниците отблъскват многократни атаки в продължение на 9 дни.
• Трагедията с поп Харитон: Още в началото на обсадата, при нещастен случай с барут, поп Харитон ослепява и получава тежки изгаряния, но остава духом с бойците си до края.
• Артилерията: Фазлъ паша докарва модерни оръдия, с които буквално срива манастирските стени.

Най-трудната и скъпа част, изискваща огромни лични жертви е осигуряването на оръжие.

Внос: Купуват се модерни пушки и револвери от Румъния и Австро-Унгария, пренасяни тайно през Дунав. Местно производство: Леене на куршуми в домашни условия, осигуряване на барут и изработване на фишеци. Черешовата артилерия: Изработването на топове от черешово дърво – символ на народната изобретателност. Старо оръжие: събират се и се поправят кремъклии пушки и пищови, ятагани и др.

За разлика от останалите окръзи, тук апостолите (Волов, Бенковски, Икономов и Канджев) не разчитат само на чети, а на масово участие.

• Военна логистика: Леят се куршуми, шият се униформи, приготвят се запаси от храна. В Панагюрище и Копривщица се изработват легендарните черешови топчета.
• Оборище (14 – 16 април): Първото народно събрание, на което представители на над 50 комитета обсъждат плана за действие и дават извънредни пълномощия на Бенковски.

Център: Панагюрище (фактически), Пловдив (формално) Апостоли: Панайот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Захари Стоянов.

• Стратегия: Създаване на „свободна територия“ в Средногорието. Бенковски проявява гениални организаторски способности, като обхожда всяко село и град.
• Действия: Тук прозвучава "Кървавото писмо" на Каблешков. Тук се сформира легендарната Хвърковата чета на Бенковски. Героичната защита на Перущица, Батак и Панагюрище остава в историята като символ на българската воля за свобода.
• Специфика: Единственият окръг, свикал народно събрание (Оборище), което да легитимира действията на апостолите. Подготовката е логистичен феномен – черешови топчета, униформи, знамена и стратегически укрепени пунктове.

„Никола Салчев, изпратен от Каблешков да отнесе кървавото писмо до Г. Бенковски (Панагюрище), изминава 30 км за 2 часа. Конят му издъхва в Панагюрище в момента на предаване на писмото.“

Българската църква "Свети Стефан", известна още като Желязната църква, се намира в Истанбул, Турция и е построена от готови железни елементи.

Великденската акция - акт на гражданско неподчинение

На 3 април 1860 г. в българската църква "Свети Стефан" в Цариград епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския патриарх по време на литургията.

Защо това е "гражданско неподчинение"?

• Съзнателно нарушаване на канона: По онова време църковният канон е бил законът. Отказът да се спомене патриархът е равносилно на това днес да обявиш, че не признаваш конституцията или държавната власт.
• Скъсване на йерархията: С думите "и всякое православное епископство" българите символично обявяват своята независимост. Те не чакат разрешение, а поставят властта пред свършен факт.
• Мирен протест: Това е класическа проява на граждански протест – без оръжие, но с огромна морална и политическа тежест, подкрепена от хиляди българи на площада.

източник на изображенията: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%28%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%29#

Султанският ферман (27 февруари 1870 г.)

• След десетилетия натиск, султан Абдул Азис подписва документ, с който официално признава Българската екзархия.
• Борбата за църковна независимост през Възраждането е не по-малко драматична от революционните комитети. Тя е първото голямо "училище" по дипломация и национално самосъзнание за българите.
• Издаването на фермана на 27 февруари 1870 г., с който се създава Българската екзархия, е първият международен акт, който признава българите за отделна нация.

На 14 април 1876 г. в местността Оборище се провежда първото българско Народно събрание. Пред над 60 делегати Георги Бенковски произнася пламенни слова. Там се решава съдбата на въстанието и се дават пълномощия на апостолите. България трябва да въстане на 1 май 1876 г. Целта не е да се победи турската армия, а да накара Европа да погледне към българския народ.

източник: https://www.vlastta.bg/145-godini-ot-parwoto-weliko-narodno-sabranie-w-oborichte/

Център: Горна Оряховица (въпреки името си) Апостоли: Стефан Стамболов, Георги Измирлиев (Македончето), Христо Караминков. Този окръг има за цел да блокира основната артерия на Османската империя между Северна и Южна България.

• Стратегия: Планът е да се превземат проходите на Стара планина, за да се спре прехвърлянето на османски войски.
• Вестта за въстанието заварва Търновски окръг в неблагоприятен момент. Турската полиция е започнала арести на революционни дейци. Въпреки всичко се взема решение въстанието да се обяви на 28 април 1876 г., но то не се реализира във всички селища и райони.
• Причината е множество заловени комитетски дейци, което нанася тежък удар на освободителното движение. На 27 април в Горна Оряховица са заловени, както са в четническа униформа, Г. Измирлиев и други съзаклятници, заедно с комитетска кореспонденция, карти, оръжия, припаси и др. Единното ръководство на Търновски окръг престава да функционира. Въстанието става децентрализирано – на отделни чети и огнища.

• Вместо масово въстание на селата, в Търновско се водят епични позиционни битки
• Действия: Въпреки арестите на революционните дейци, тук се организират едни от най-епичните битки – четата на поп Харитон в Дряновския манастир и подвигът на Цанко Дюстабанов.
• Специфика: Окръгът разчита на силна интелигенция и добре организирана мрежа от комитети в Габрово, Горна Оряховица и Търново.
• Четата на поп Харитон е един от най-героичните и трагични епизоди от Априлското въстание в I Търновски революционен окръг. Нейната история е пример за военна дисциплина и саможертва, която разтърсва Северна България.

Стоил Войвода: Опитен хайдутин. Тук стратегията не е за масово въстание на села, а за формиране на летящи чети в Балкана – тактика, която се оказва трудна за масово изпълнение при блокирани проходи.

By The original uploader was Мико at български Уикипедия. - Прехвърлен от bg.wikipedia към Общомедия от Martyr използвайки CommonsHelper., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5003227

Революционерите на Сливенския окръг

Иларион Драгостинов: Произхожда от заможно търговско семейство, но избира пътя на аскетизма и борбата.

By Original uploader was StanProg at bg.wikipedia - Transferred from bg.wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5511967

В неговата Първа българска легия в Белград, сред огъня на битките, един млад момък направи своя легендарен „лъвски скок“.

Раковски го видя и му даде името, което щеше да се превърне в знаме – Левски. Така Раковски положи основите. Той даде Идеята. Той създаде Първата и Втората легия.

Той написа „Горски пътник“ – библията на четниците. Без неговия ум, нямаше да го има дръзновението на Левски и саможертвата на Априлци.

Георги Бенковски сформира своята Хвърковата чета – конен отряд, който „лети“ от село на село, за да организира отбраната и да вдига хората на борба.

• Първата обиколка на Бенковски е успешна. Почти в целия район, през където минава четата, народът въстава. За два дни от 20 до 22 април Панагюрище се превръща в в истинска крепост на въстанието в IV революционен окръг. На 22 април тръгва шествие, което преминава през всички улици на Панагюрище, а Райна Попгеоргиева развява знамето, което сама е извезала. Бенковски с “Хвърковатата чета” кръстосва района от Петрич на север до Белово на юг и успява да възпламени за революционни действия голяма част от българските селища.
• В същото време властта съумява да съсредоточи големи башибозушки и военни сили към въстаналия район. Мобилизирано е мюсюлманското население за набиране на нередовни войски. Срещу 80-100 хиляди башибозушки орди и 10 хилядна редовна армия се опълчват около 10 000 въстаници, въоръжени със старо оръжие, а някои със сопи, брадви,ножове и вили.Турската армия разполага с модерни пушки и оръдия.

ЗАКОНЪТ

Неговият „Привременен закон за народните горски чети“ от 1867 г. е документалната основа, която превръща хайдушките групи в организирана национална революционна армия. Законът е революционен, защото въвежда строга военна йерархия и етика: Централизирано управление: За първи път се създава „Върховно народно българско началство“, на което всички чети са длъжни да се подчиняват. Това слага край на воеводския сепаратизъм. Морален кодекс: Законът забранява самоволни грабежи и насилие над мирното население (независимо от вярата му). Четата вече не е група бегълци, а освободителна войска с политическа мисия. Символика и клетва: Въвеждат се единни униформи, знамена и свещена клетва. Така борбата придобива облика на държавна институция „в сянка“, която се бори за официално признаване.

Паисий Хилендарски (1722 – 1773) е български народен будител, духовник, канонизиран за светец през 1962 г. Предполага се, че е роден в Банско. Паисий е монашеското име на един от първите просветители на българския народ. Като пътуващ монах, той обикаля българските земи и вижда нуждата от национално самочувствие. През 1762 г. в една малка килия в Зографския манастир, монахът Паисий завършва своята „История славянобългарска“. Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“ по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.

ЛЕГИЯТА ПЪРВАТА ОРГАНИЗИРАНА БЪЛГАРСКА ВОЕННА СИЛА

Мечът на Раковски намира своя най-силен израз в Българските легии, които трансформират стихийното хайдуство в първата организирана национална армия. Чрез тях той цели да създаде професионално обучена военна сила, която да послужи едновременно като инструмент за дипломатически натиск и като школа за бъдещи революционни лидери (включително Васил Левски). Легиите доказват, че пътят към свободата изисква не просто смелост, а модерно военно обучение и единно командване, поставяйки основите на цялото организирано освободително движение.

• Роля: Един от най-образованите за времето си духовници, активен участник в изработването на Устава на Екзархията.

• Тук те прекарват три дни без храна и вода. Жените са копали с голи ръце в земята на храма, надявайки се да открият подпочвена вода, за да намокрят устните на децата си. Башибозуците на Ахмед ага Барутанлията обещават на обсадените, че ако излязат и предадат оръжието си, ще бъдат пощадени и пуснати да си хорят. Когато изтощените хора отварят вратите и излизат, башибозукът нахлува вътре. Започва безмилостна сеч. Тези, които остават вътре, са обстрелвани през прозорците, а покривът е изкъртен, за да се хвърлят вътре горящи парцали и слама, напоени с газ. Почти никой от намиращите се в църквата не оцелява. Тези, които не загиват от куршум или нож, се задушават от дима. Повече от 3000 батачани биват избити.
• Когато след няколко месеца международната комисия и журналистът Джанюариъс Макгахан влизат в храма, те заварват пода, покрит с метри кости и изсъхнала кръв. За ужасите на Батак кореспондентът на английския вестник “Дейли Нюз” Макгахан пише: “...Безброй тела изгорени, овъглени и почернели… Тяхната картина избождаше окото. Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен… От всички жестокости безумия и престъпления, извършени някога от турците, клането в Батак е между най-страшните!”

• Още по-трагична е съдбата на Батак. Въстаниците наброяват повече от хиляда души. Сформирана е конна ета от 40-50 души. Взети са мерки да се заемат околните възвишения и да се създаде здрава отбранителна система. На 30 април се завързват ожесточени боеве. Отделни башибозушки части са разбити и позициите временно удържани. Предателство попречва по-нататъшната защита.
• На 2 май защитниците в Богдановата къща, между които жени и деца, стават жертва на измама. Подлъгани, че ако се предадат ще бъдат пощадени, те предават оръжието си. Започва безмилостна сеч. Пред училището е поставен дръвник и на него с неописуема жестокост са посечени десетки жени, деца и старци. В училището се затварят около 200 души. След като сградата е подпалена, мнозина загиват в пламъците, а излезлите навън са посечени на дръвника. Последната крепост на въстаниците е църквата “Света неделя”.

• Роля: Първият глава на възстановената българска църква (Българската екзархия).
• Защо е важен: Той е изключителен дипломат. По време на Априлското въстание той смело защитава българите пред Европа, като казва: „Моето стадо се избива, аз не мога да мълча“.

• Роля: Идеолог и „мотор“ на движението. Той е първият, който превръща църковния въпрос в политическа борба.
• За учебна справка: Изключително дързък, прекарва години в заточение, но не спира да пише петиции до султана и великите сили за правото на българите да имат свои архиереи.

В тишината на една малка манастирска килия, монахът Паисий превърна перото в най-мощното оръжие, а мастилото – в кръвта на възраждащата се нация. Неговата мисия бе да събуди заспалото съзнание и да изкове от забравеното минало щит за националното ни достойнство. С молитва и болка той издигна три несломими стълба – славата на древните ни царе, светлината на духовните ни водачи и величието на родното слово. Така историята се превърна в жив завет, който и днес отеква като камбанен звън: „Ти, българино, не се мами, знай своя род и език!“.

Ключови изводи:

• Военно изкуство: Благодарение на Петър Пармаков, четата показва, че българите могат да водят модерна позиционна война.
• Символизъм: Дряновският манастир става символ на непревземаемата вяра и дух.
• Резултат: Въпреки че не успява да вдигне масово въстание в Търновско, четата ангажира огромни турски сили, които иначе биха били пратени срещу Средногорието.
• Любопитен факт: В четата е участвал и Христо Караминков (Байто), който е бил един от най-близките съратници на Левски в миналото.
• Ако четата на поп Харитон е пример за „отчаяна отбрана“, то Дюстабанов е пример за политическа зрялост и морал.

• Разгромът и значението: На деветия ден (7 май), при липса на храна и боеприпаси, четниците предприемат отчаян опит за пробив през нощта под командването на Петър Пармаков.
• Повечето загиват в ръкопашен бой или по скалите.
• Бачо Киро успява да се спаси първоначално, но по-късно е заловен. Пред турския съд в Търново той се държи достойно и произнася думите: "Аз един Бачо Киро съм, без страх от турците... за свободата на България главата си ще дам!"
• Обесен е на 28 май 1876 г.

• Въпреки героичната съпротива Клисура е първото голямо селище, което пада под ударите на османските войски (ордите на Тосун бей). Градът е бил опожарен до основи, мъже, жени и деца жестоко убити, а оцелелите жители бягат към Копривщица. Подобна е участта на въстаниците в Петрич. Селището е ограбено и разбито.
• И Панагюрище е подложено на погром. Столицата на въстанието се отбранява героично, но пада след тежки боеве. Градът е опожарен. Но поради това, че тук действа редовна турска войска, издевателствата не са толкова безогледни.
• От въстаналите средногорски селища само Копривщица не е превзета от турските войски. В града на два пъти са събирани пари и е платен огромен откуп в злато, за да не се допуснат башибозуците. Въпреки това Копривщица е превзета от Хафъз паша, без да гръмне нито една пушка. Арестувани са оцелелите ръководители, включително и Тодор Каблешков, който се самоубива в Габровския конак.

Обесването на Левски не спира революцията. Напротив, неговата саможертва се превръща в най-мощния стимул за априлци. Смъртта му доказва, че идеите му са по-силни от страха. Бесилото става неговият Път към Безсмъртието и вечната признателност на българите.

Във времена на мрак, когато гласът на българската преса още не бе роден, „Историята“ започна своя път като невидима река, преписвана тайно от ръка на ръка и пазена като свещена реликва. От първия препис на Софроний Врачански до последната пренесена през Балкана книга, тя се превърна в „подземната библиотека“ на България – жив организъм, в който всеки преписвач вграждаше частица от своята вяра. Този духовен подвиг ни напомня, че езикът е нашата най-висша идентичност, а миналото ни е фарът, който ни сочи пътя към утрешния ден.

• Почти всички въстанали селища са разгромени. Бенковски - смелият и пламенен революционер, истинският двигател на събитията в Четвърти революционен окръг, вижда с очите си рагедията на въстаналите селища.
• Въпреки дълбоката покруса от неуспеха не се отказва от борбата. Имал е намерение да се прехвърли през Стара планина и да се свърже с останалите окръзи. Той вярвал, че те вече са въстанали.
• За залавянето на Бенковски са били организирани способни агенти и многобройни турски потери. В тетевенския балкан - местността Костина, Бенковски пада убит на 12 май 1876 г.

• Неговите последни думи, докато гледа горящото Панагюрище, остават в историята: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее.“
• Панайот Волов и Георги Икономов дълго се лутат из Троянския и Габровския Балкан, успяват да достигнат до гр.Бяла. Опитвайки да преминат придошлата река Янтра, се удавят. Четвърти Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг е мястото, където Априлското въстание постига своя апогей. Благодарение на неуморимата енергия на Георги Бенковски, тук подготовката е най-всеобхватна, а самото въстание придобива характер на истинска народна война.

Ролята на фермана за обединението:

• Очертаване на националните граници:
• Чрез член 10 от Фермана се определят териториите на Екзархията (Мизия, Тракия и Македония). Това става духовната карта на "Велика България".
• Плебисцит (допитване): Въвежда се демократичен механизъм – ако 2/3 от населението в дадена епархия пожелае, тя може да премине към Екзархията. Така българите сами определят националната си принадлежност.
• Легитимност: Българите вече имат своя официална институция, която ги представлява пред султана и света, подготвяйки почвата за бъдещата политическа държава.
• Борбата за църквата е била всъщност "мирната революция" на България.

Натисни с мишката върху изображението, за да разгледаш интерактивна карта на Българската екзархия

Влизането в комитета е свещенодействие. Всеки нов член полага тежка клетва, целувайки три символа, кръстосани върху масата:

• Евангелието: Символ на моралната чистота, вярата и вечната истина.
• Камата: Символ на решимостта и готовността за наказание на предателите.
• Револверът: Символ на силата и въоръжената борба.

Клетвата гласи: „Заклевам се в името на Бога, на вярата си и на честта си, че ще се боря до последна капка кръв за свободата на Отечеството си...“

• Тук въстанието се проваля. В края на април и началото на май в другите революционнни окръзи пламти пожарът на въстанието, във Враца цари затишие. В комитета надделява схващането, че обстановката не позволява вдигане на въстание в момента.
• Причините:
• Във Враца е бил разположен силен гарнизон и много башибозук, което стресира местните ръководители.
• Липсва координация. Апостолите очакват Ботевата чета като сигнал, но когато тя идва, градът вече е блокиран.
• Колебанието на Стоян Заимов - главният апостол проявява нерешителност в критичния момент. Вместо да вдигне града на 18-19 май, той остава в скривалището си.

Център: Враца. Апостоли: Стоян Заимов (главен), Никола Обретенов, Георги Апостолов, Никола Славков. Географски най-важният окръг за връзка с външния свят.

• Стратегия: Враца трябва да бъде мостът за четите, идващи от Румъния. Очакванията са за сериозна подкрепа (оръжие и хора) през Дунав. Планът на главния апостол Стоян Заимов предвижда:
• Внасяне на голямо количество оръжие от Румъния.
• Прекъсване на телеграфните линии и пътищата към София и Видин.

Зимата на 1872 г. е черна за българската революция. На 27 декември 1872 г. край Къкринското ханче Левски е заловен. Достойнство пред съда: В София Левски е изправен пред извънреден съд. Въпреки мъченията, той поема цялата вина върху себе си, за да предпази организацията. Не предава нито един комитет, нито едно име. Пред съдиите той заявява: „Моите намерения бяха да освободя отечеството си.“ 18 февруари 1873 г.: На бесилото край София Левски проявява висш християнски и човешки дух. Той се изповядва пред отец Тодор Митов, молейки се не за прошка, а за родината: „Моли се, отче, не за мен, а за моето отечество България... и кажи, че умрях като християнин.“

източник: https://www.plovdivmedia.bg/205935.html

Подвигът на Христо Ботев (17 – 20 май)

• Тъй като местните не въстават, четата на Христо Ботев, слязла от парахода „Радецки“ при Козлодуй се превръща в единствената активна бойна сила в този район. Те обаче стават лесна мишена за преследване.
• Пътят към Балкана: Ботев и неговите 200 четници пресичат Дунавската равнина под постоянен обстрел. Те се надяват, че като стигнат Врачанския балкан, хиляди доброволци ще се присъединят към тях. Това не се случва. Самият войвода е бил поразен от факта, че към четата му се присъединяват едва шепа хора от местните села, вместо очакваните хиляди доброволци.
• Битката на Милин камък (18 май): Първото голямо сражение. Четата дава жертви, но удържа позициите срещу черкези и башибозук.
• Битката на Околчица (20 май): Последното и най-тежко сражение. В края на деня, при затишие на боя, Христо Ботев е прострелян смъртоносно в подножието на връх Камарата.

Революционерите на Търновския окръг

Стефан Стамболов: Млад, енергичен и безкомпромисен. Тук организацията е силна, но арестите на лидерите (Горнооряховската група) парализират масовото вдигане.

By Неизвестен - [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18314333

Георги Измирлиев (Македончето): Военният мозък. Неговите думи пред бесилката: „Сладка е смъртта за отечеството!“, се превръщат в символ на саможертвата на професионалния революционер.

By Георги Данчов - https://3.bp.blogspot.com/_CULfDo8YCm8/Sly6rqMSFeI/AAAAAAAABuw/wCOwdzQP7FI/s1600/StefanStambolov.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24942396

В началото на 1876 г. Гюргевският комитет изправя апостолите пред първото им голямо изпитание: как да влязат в България, когато всички гранични пунктове са под наблюдение? Отговорът е природата. В една от най-суровите зими на XIX век, река Дунав замръзва толкова силно, че пресичането ѝ пеша се превръща в „единствен възможен път за революционерите". Апостолите пресичат замръзналия Дунав по леда, за да влязат в Родината и да подготвят народа „отвътре“. Те пътуват с фалшиви паспорти, преоблечени като селяни или търговци, носещи в себе си само плановете за въстанието и безграничната си вяра. Студът и опасността от пропукване на леда са били нищо пред горящото желание да организират народа.

Пленяването (13 май)

• Накрая Стоил войвода остава само с петима свои верни другари. Те са обградени в една кошара в местността „Тепе тарла“ край село Бинкос.
• Стоил войвода е заловен жив, защото раната му е била толкова тежка, че не е можел да се движи. Турците го отвеждат към Сливен, но по пътя го убиват и го обезглавяват – акт на отмъщение за неговата смелост.

Вътрешната революционна организация (ВРО) изградена като мрежа от комитети е уникално явление. Левски стига до прозрението, че общобългарското въстание не е възможно без търпелива, продължителна, системна и целенасочена организационна подготовка на хората във вътрешността на страната. Левски проявява невероятна способност да убеждава хората, да им внушава мислите си, да печели съмишленици като ги възпламенява с огъня на родолюбието. За сравнително кратко време: 2-3 години - Левски създава и възпитава цяла плеяда от предани професионални революционери, готови на саможертва в името на освободителното дело.

Значението на Екзархията за бъдещото въстание

• Екзархията не е просто религиозна институция. Тя е:
• Първото международно признание: Османската империя официално признава българите за отделен народ (нация). Важно е да се отбележи, че през 1872 г. Вселенската патриаршия обявява българската църква за схизматична (отлъчена). Това превръща борбата в непримирима – българите избират националната си свобода пред каноничното подчинение на гръцкия патриарх
• Териториално обединение: Границите на Екзархията (Мизия, Тракия и Македония) очертават етническото землище на българите. Именно в тези граници по-късно ще се подготвя Априлското въстание.
• Образователен център: Под егидата на Екзархията се откриват десетки български училища, където се възпитават бъдещите революционери.

Словото на Паисий събуди съзнанието. Кръстът на Екзархията очерта духовните граници. Но за да бъде извоювана свободата, беше нужен Мечът. Нужен беше План. Нужен беше Архитект. Този архитект е Георги Стойков Раковски. Човекът-вселена, който пръв разбра, че свободата не е дар, а сложна политическа и военна операция. Той превърна хайдушките чети в организирана сила. Преходът към организирано национално освободително движение е дело на Г. Раковски, наречен патриарх на българската национална революция. В неговата политическа платформа идеята за общобългарско въстание се поставя като конкретна и непосредствена задача пред българското общество.

Раковски не е само воевода. Той е първият български дипломат, който преговаря с балканските владетели. Раковски се надява на съдействие от Сърбия, Гърция и Румъния. У него възниква идеята за балканска федерация, във вид на военен съюз срещу общия неприятел. В такъв дух е проявената от него дипломатическа мисия с управляващите фактори на съседните балкански страни. Раковски е ученият, който доказа, че сме древен и велик народ. Но преди всичко – той е Учителят на Апостолите.

• Славна борба за освобождение води и героичната Перущица. Тук подготовката на въстанието е много добра, създават се такъв ред и организация, че властта преминава в ръцете на революционния комитет още преди въстанието. Повече от 600 са перущенските защитници. Перущица е атакувана от ордите на Адил ага, а по-късно пристига и редовна войска - 2 роти пехота и 2 ескадрона конница начело с Рашид паша. Въстаниците се събират в църквата “Св. Архангел”.
• За да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават да сложат сами край на живота си. Кочо Честименски застрелва младата си жена, току-що роденото си дете и сестра си, след това и себе си. Същото правят и Спас Гинев, Иван Тилев, Георги Мишев, Кирил Спасов и други. Църквата потъва в кръв и трупове.

• Брациговската отбрана е една от най-организираните в Четвърти революционен окръг. Повече от седмица въстаниците се сражават самоотвержено. Около 3000 башибозуци обкръжават Брацигово. Васил Петлешков е душата на въстанието в Брацигово. Когато на 7 май турските войски влизат в Брацигово, Васил Петлешков е заловен и подложен на нечовешки изтезания. Поставен между два буйни огъня, за да предаде организацията и другарите си, обгорен от пламъците - той неизменно отговарял - “Сам съм, други няма” - висш пример за лидерска отговорност и героизъм. Поглъща отрова и така загива.

• Роля: Духовният водач. Той е лицето на Великденската акция от 1860 г.
• Ключов момент: Когато в храма „Св. Стефан“ той съзнателно пропуска името на Вселенския патриарх по време на литургията, той на практика обявява независимостта на българската църква пред очите на целия свят

Личността на войводата

• Цанко Дюстабанов не е типичният хайдутин. Той е високообразован, знае отлично турски и френски език, произхожда от богато габровско семейство и е бил член на училищното настоятелство. Първоначално е скептичен към успеха на въстанието, но веднъж приел каузата, той отдава живота си на нея с пълно съзнание за саможертвата.

Бойният път (1 – 11 май 1876 г.)

Пленяването и съдът

• Четата се сформира в Габрово веднага след новината за въстанието в Южна България.
• Масовост: Към него се присъединяват около 200 души – занаятчии, учители и младежи.
• Маршрут: Те преминават през селата в Балкана (Етъра, Батошево, Кръвеник, Ново село), като навсякъде прокламират свободата и призовават хората на оръжие.
• Сраженията: Четата води тежки боеве при Батошевския манастир и в района на Ново село (днес гр. Априлци). Там се организира т.нар. „Новоселска република“, която издържа цели 9 дни срещу огромна турска армия.

• След разгрома на четата, раненият Дюстабанов е заловен в Тетевенския балкан. Неговото поведение пред съдиите е интелектуалният връх на въстанието - той произнася знаменита реч, в която казва на турските съдии, че въстанието е успяло, защото е показало на Европа, че българите не могат повече да живеят под робство. По време на процеса в Търново той изумява турските съдии със своето спокойствие и ораторско майсторство.
• Ние не се надяваме да ви бием, но искаме да покажем на Европа, че българинът вече не може да търпи вашето робство.“ – думи на Дюстабанов пред съда.

Революционерите на Врачанския окръг

Стоян Заимов: Тук планът е мащабен – очаква се оръжие от Румъния и помощ от Сърбия. Уви, липсата на координация и оръжие води до това, че окръгът не въстава масово, а тежестта пада върху четата на Христо Ботев.

By фотографско ателие на Франц Бауер - Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3877386

Никола Обретенов: Синът на Баба Тонка. Той е живата връзка между комитетите в Букурещ и вътрешността, пазител на традициите на Раковски и Левски.

By Димитър Карастоянов - [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62495452

ВЕСТНИКЪТ "ДУНАВСКИ ЛЕБЕД"

За Раковски пресата не е просто средство за информиране, а истински „метален меч“ (както той самият го нарича), който подготвя съзнанието на българите за физическата борба. Той е първият, който превръща публицистиката в политическа стратегия.

• Роля: Продължител на делото.
• Принос: Избран за екзарх малко преди Освобождението, той прекарва десетилетия в Цариград, за да пази единството на българската църква в Мизия, Тракия и Македония. „Въпреки че София става столица на свободна България, Екзарх Йосиф I съзнателно избира да остане в Цариград до 1913 г. Неговата цел е да предпази българите в Македония и Тракия от чужда асимилация, изграждайки гъста мрежа от български училища – дело, което днес наричаме 'второ възраждане' за тези земи.“

Вътрешната революционна организация функционира като невидима паралелна българска власт в рамките на Османската империя и има:

• Тайна поща: Комитетите комуникират чрез шифровани писма и тайни куриери.
• Тайна полиция: Организацията следи за предатели и наказва злоупотребите.
• Устав: ВРО има свой закон (Устав), който изисква желязна дисциплина и пълна отчетност на парите. Левски превръща раята в граждани, които сами управляват своите дела и се подготвят за „общо народно въстание"

Център: Сливен Апостоли: Иларион Драгостинов (главен), Стоил Войвода (военен ръководител), Георги Обретенов, Георги Икономов.

• Четата на Стоил войвода е гръбнакът на събитията във Втори сливенски революционен окръг. Нейната история е изключително динамична, тъй като тя не се затваря в крепост (като в Дряново), а залага на постоянна маневреност и изтощителни преходи в суровия Балкан.
• Сформиране и състав (4 – 7 май 1876 г.)
• След новината за въстанието в Панагюрище, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов се съединяват с четата на опитния хайдутин Стоил войвода в местността Кушбунар над Сливен. Четата наброява около 70-80 души – малко на брой, но отлично въоръжени и решителни мъже.

• Стратегия: Вместо масово въстание в градовете (което би било самоубийствено заради големите гарнизони), планът предвижда създаване на лагери в Балкана и действие чрез подвижни чети.
• Действия: Въстанието тук не избухва масово, но четата на Стоил Войвода води тежки сражения в Котленския балкан, демонстрирайки невероятна издръжливост.
• Специфика: Сливенският окръг е най-добре подготвен откъм оръжие и военни кадри, благодарение на опита на местните хайдути.

Разгромът и „Кървавата чешма“

След смъртта на Ботев четата се разпада на малки групи. Повечето четници са избити или заловени в Искърското дефиле и Стара планина.

• Георги Апостолов загива с група четници край Рашов дол.
• Никола Обретенов е един от малкото оцелели ръководители, който по-късно оставя ценни спомени за последните мигове на Ботев.

Изводи за III окръг

• Подвигът на Ботев: Четата не успява да освободи България по военен път, но нейният поход е най-мощният политически сигнал към Европа.
• Трагедията на Враца: Липсата на координация между „вътрешните“ дейци и „външната“ чета е основен урок по тактика и организация.
• Символика: Смъртта на Ботев се превръща в символ на цялата националноосвободителна борба.

Това е психологическата подготовка. Апостолите обикалят села и градове, за да „запалят“ сърцата.

Комитетската мрежа: Възстановяват се структурите на Левски. Хората се заклеват над Евангелието, камата и револвера – акт, който превръща обикновения селянин в „войник на свободата“. Йерархия: Въстаническите сили са разделени на бойни единици с ръководители- десетници, петдесетници, стотници, хилядници Обучение: В тайни местности и по дворовете се провеждат нощни упражнения по стрелба и тактика., упражнения за походен и боен строй.

Панагюрище става фактическата столица на бунта. 20-годишната учителка Райна Попгеоргиева приема тежката задача да избродира главното знаме.

• Символът: Върху коприната тя изчезва със златни конци лъва и свещените думи „Свобода или смърт“.
• Подвигът: На 22 април, по време на тържественото освещаване, тя яхва бял кон, опасана със сабя и револвер, и развява знамето пред хиляди хора. За този си акт тя е наречена от народа „Княгиня“.
• Съдбата: След разгрома тя преминава през жестоки изтезания в турските затвори, но не предава идеите си.

До 1860-те години борбата се води чрез чети, които влизат отвън (от Сърбия или Румъния). Те са храбри, но не успяват да вдигнат народа. Васил Левски осъзнава, че свободата не може да бъде внесена отвън – тя трябва да се подготви вътре в страната. Той предприема своите легендарни обиколки из България, за да основе тайни комитети. Левски не просто събира съмишленици, той изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО). Тайните комитети: Изградени са почти във всяко селище. Те подготвят хората психически и материално (събиране на оръжие, барут и пари). „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“: Това е първата българска конституция, в която Левски очертава бъдещата „свята и чиста република“

Левски не се бори просто за изгонване на султана и за отхвърляне на петвековното иго, а за изграждане и утвърждаване на модерна държава - “свята и чиста република”. В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско... Всички народи в нея ще живеят под едни и същи чисти и святи закони... и за българина, и за турчина, и за евреина... стига само да признават законите.“ “Братство с всекиго...“ – законът е равен за всички, независимо от етнос и вяра.

Сред народа започва да се разпространява от уста на уста пророческата формула “Туркия ке падне”, чиито буквени означения по славянската азбука дават числото 1876.

Храна: Жените пекат тонове сухар, който се складира в тайни депа в планината. Медицина: Подготвят се превързочни материали и мехлеми. Стратегически пунктове: Изграждат се укрепления и се определят сборни пунктове (като лагера на връх Гълъбец или Оборище).