приказка
Жабата и волът
от невена дармонева
Жабата и волът
В тихо и спокойно блато живеела си царски Жаба Кикерица. Обичала да скача нависоко, да кряка гръмко и да лови с финес стотици мънички мушици. И макар да знаела отлично, че е известна сред своята дружина местна, тя мечтаела за по-голяма слава и оглеждала се зорко за нейната поява. Помислила веднъж и ето - съдбата сгодно, услужливо, отговорила спонтанно на нейната молитва. Случило се по обяд. Съзряла жабата на водопой един огромен, сивкав вол - същински неподправен войн. Сторил ѝ се гостът хубавец - с мощни рамене и тежки стъпки. Копитото му щом потънело в калта, земята потрепервала надлъж. Огромен бил бозайникът и силен, и красив! А Кикерица - жаба мъничка, пъпчива и незабележима. Завидяла твърде много Кикерицата креслива на големината му решително красива. Наумила си да надуе своите славни бузи и на вола да покаже осанката си бърже.
Помислено и сторено. Захванала се жабата съвсем излишно - умишлено да мери ръст с госта си същисан. Наченала като балон огромен да издува свойте телеса пъпчиви. Надувала със замах зелените си бузи. А брегът притихнал в знак съдбовен. В блатото се случвал рядък миг, какъвто трудно би преглътнал прегладнелият дори. Кикерица не само надувала-опъвала, издувала-разпъвала, но и час по час на дружките си в блатото хортувала: - Кажете ми, о, скъпи жабуранки, напомпах ли достатъчно аз моята осанка? - Трудно е да видим същинско изменение след туй съвсем посредствено изпълнено движение! - кратко отсичали жабуранките, донякъде смутени от претенциите на своята приятелка големи.
Но Кикерица не се смирила. Съвсем настойчиво и убедено продължила да надува дръзко бузи, за да заблести геройски пред свойте мили дружки. А те от страх за нейната осанка крехка, помолили я кротко, но настойчиво: - Спри се, мила Кикеричке! Не прекалявай твърде много с мечтите! Съжали се! Не е за тебе тази слава! По-добра си ти такава! Повярвай ни! Ние пак ще се гордеем и с твоите вечерни песни ще живеем! - Що знаете вий за моите умения?! Ще видите, че те ще предизвикат неподправено въодушевление сред целия жабарски свят, на който аз ще докажа моята власт! По силите ми е всичко, що си пожелая! Това е моята съдба и аз го зная! - настоявала Кикерица и продължавала възторжено да раздува бузите си самоотвержено.
Надувала - опъвала, издувала - разпъвала... Очите ѝ като вулкан активен изригнали навън. Кикерица още повече упорствала - странен насън... Като мех на гайда се издувала - готова да изпълни свойта славна мисия с жар, съвсем до край. Но в миг, незнайно как, Жабурана пръснала се изведнъж.... Подобно на балон един надут, докоснат леко с тънък прът. Поуката каква ли е? Не е ли тъжно да се стремиш да бъдеш друг - такъв, какъвто никога не ще да бъдеш?! Не е ли по-разумно да бъдеш себе си - такъв, какъвто си, без капка неподправеност?!
Н. Дармонева
Жабата и волът
Nevena Darmoneva
Created on March 2, 2026
Приказка на Невена Дармонева.
Start designing with a free template
Discover more than 1500 professional designs like these:
View
Essential Learning Unit
View
Akihabara Learning Unit
View
Genial learning unit
View
History Learning Unit
View
Primary Unit Plan
View
Vibrant Learning Unit
View
Art learning unit
Explore all templates
Transcript
приказка
Жабата и волът
от невена дармонева
Жабата и волът
В тихо и спокойно блато живеела си царски Жаба Кикерица. Обичала да скача нависоко, да кряка гръмко и да лови с финес стотици мънички мушици. И макар да знаела отлично, че е известна сред своята дружина местна, тя мечтаела за по-голяма слава и оглеждала се зорко за нейната поява. Помислила веднъж и ето - съдбата сгодно, услужливо, отговорила спонтанно на нейната молитва. Случило се по обяд. Съзряла жабата на водопой един огромен, сивкав вол - същински неподправен войн. Сторил ѝ се гостът хубавец - с мощни рамене и тежки стъпки. Копитото му щом потънело в калта, земята потрепервала надлъж. Огромен бил бозайникът и силен, и красив! А Кикерица - жаба мъничка, пъпчива и незабележима. Завидяла твърде много Кикерицата креслива на големината му решително красива. Наумила си да надуе своите славни бузи и на вола да покаже осанката си бърже.
Помислено и сторено. Захванала се жабата съвсем излишно - умишлено да мери ръст с госта си същисан. Наченала като балон огромен да издува свойте телеса пъпчиви. Надувала със замах зелените си бузи. А брегът притихнал в знак съдбовен. В блатото се случвал рядък миг, какъвто трудно би преглътнал прегладнелият дори. Кикерица не само надувала-опъвала, издувала-разпъвала, но и час по час на дружките си в блатото хортувала: - Кажете ми, о, скъпи жабуранки, напомпах ли достатъчно аз моята осанка? - Трудно е да видим същинско изменение след туй съвсем посредствено изпълнено движение! - кратко отсичали жабуранките, донякъде смутени от претенциите на своята приятелка големи.
Но Кикерица не се смирила. Съвсем настойчиво и убедено продължила да надува дръзко бузи, за да заблести геройски пред свойте мили дружки. А те от страх за нейната осанка крехка, помолили я кротко, но настойчиво: - Спри се, мила Кикеричке! Не прекалявай твърде много с мечтите! Съжали се! Не е за тебе тази слава! По-добра си ти такава! Повярвай ни! Ние пак ще се гордеем и с твоите вечерни песни ще живеем! - Що знаете вий за моите умения?! Ще видите, че те ще предизвикат неподправено въодушевление сред целия жабарски свят, на който аз ще докажа моята власт! По силите ми е всичко, що си пожелая! Това е моята съдба и аз го зная! - настоявала Кикерица и продължавала възторжено да раздува бузите си самоотвержено.
Надувала - опъвала, издувала - разпъвала... Очите ѝ като вулкан активен изригнали навън. Кикерица още повече упорствала - странен насън... Като мех на гайда се издувала - готова да изпълни свойта славна мисия с жар, съвсем до край. Но в миг, незнайно как, Жабурана пръснала се изведнъж.... Подобно на балон един надут, докоснат леко с тънък прът. Поуката каква ли е? Не е ли тъжно да се стремиш да бъдеш друг - такъв, какъвто никога не ще да бъдеш?! Не е ли по-разумно да бъдеш себе си - такъв, какъвто си, без капка неподправеност?!
Н. Дармонева