Урок № 156. Жабата и волът

Български език и литература за 2. клас

Жабата и волът

Урок № 156

Прочети приказката на Невена Дармонева.

Жабата и вола

В тихо и спокойно блато живеела си царски Жаба Кикерица. Обичала да скача нависоко, да кряка гръмко и да лови с финес стотици мънички мушици. И макар да знаела отлично, че е известна сред своята дружина местна, тя мечтаела за по-голяма слава и оглеждала се зорко за нейната поява. Помислила веднъж и ето - съдбата сгодно, услужливо, отговорила спонтанно на нейната молитва. Случило се по обяд. Съзряла жабата на водопой един огромен, сивкав вол - същински неподправен войн. Сторил ѝ се гостът хубавец - с мощни рамене и тежки стъпки. Копитото му щом потънело в калта, земята потрепервала надлъж. Огромен бил бозайникът и силен, и красив! А Кикерица - жаба мъничка, пъпчива и незабележима. Завидяла твърде много Кикерицата креслива на големината му решително красива. Наумила си да надуе своите славни бузи и на вола да покаже осанката си бърже.

Помислено и сторено. Захванала се жабата съвсем излишно - умишлено да мери ръст с госта си същисан. Наченала като балон огромен да издува свойте телеса пъпчиви. Надувала със замах зелените си бузи. А брегът притихнал в знак съдбовен. В блатото се случвал рядък миг, какъвто трудно би преглътнал прегладнелият дори. Кикерица не само надувала-опъвала, издувала-разпъвала, но и час по час на дружките си в блатото хортувала: - Кажете ми, о, скъпи жабуранки, напомпах ли достатъчно аз жабешката си осанка? - Трудно е да видим същинско изменение след туй съвсем посредствено изпълнено движение! - кратко отсичали жабуранките, донякъде смутени от претенциите на своята приятелка големи.

Но Кикерица не се смирила. Съвсем настойчиво и убедено продължила да надува дръзко бузи, за да заблести геройски пред свойте мили дружки. А те от страх за нейната осанка крехка, помолили я кротко, но настойчиво: - Спри се, мила Кикеричке! Не прекалявай твърде много с мечтите! Съжали се! Не е за тебе тази слава! По-добра си ти такава! Повярвай ни! Ние пак ще се гордеем и с твоите вечерни песни ще живеем! - Що знаете вий за моите умения?! Ще видите, че те ще предизвикат неподправено въодушевление сред целия жабарски свят, на който аз ще докажа моята власт! По силите ми е всичко, що си пожелая! Това е моята съдба и аз го зная! - настоявала Кикерица и продължавала възторжено да раздува бузите си самоотвержено.

Надувала - опъвала, издувала - разпъвала... Очите ѝ като вулкан активен изригнали навън. Кикерица още повече упорствала - странен насън... Като мех на гайда се издувала - готова да изпълни свойта славна мисия с жар, съвсем до край. Но в миг, незнайно как, Жабурана пръснала се изведнъж.... Подобно на балон един надут, докоснат леко с тънък прът. Поуката каква ли е? Не е ли тъжно да се стремиш да бъдеш друг - такъв, какъвто никога не ще да бъдеш?! Не е ли по-разумно да бъдеш себе си - такъв, какъвто си, без капка неподправеност?!

Невена Дармонева

Открий и свържи думата със значението. Запиши го в тетрадката си.

Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изригва огън, лава и пепел.

жаба

вулкан

Удобно, подходящо.

сгодно

Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво.

Кафявата крастава жаба е едро земноводно и живее в близост до езерца, блата, локви. Оцветена е в тъмнокофяво до тъмнозелено и има характерни брадавици по кожата си. Скача с помощта на силните си задни крака. Понякога стои неподвижно, за да не я забележат. Обича да се храни с комари и мухи, насекоми, червеи и ларви. Чака търпеливо, прави бърз скок и улавя обяда си с своя лепкав език.

Отбележи верния отговор.

Къде живеела Кикерица?

В чисто езерце.

В малка локва.

В тихо и спокойно блато.

Какво не обичала да прави Кикерица?

Да обядва рано.

Да кряка гръмко.

Да скача високо.

На кого завидяла жабата?

На сивкав вол.

На щъркела.

На друга жаба.

Какворешила да направи жабата?

Да се скрие.

Да се оттегли.

Да издуе славни бузи.