Want to create interactive content? It’s easy in Genially!

Get started free

Самоподготовка № 122. Автобусчето, което се страхуваше от тъмното

Nevena Darmoneva

Created on January 24, 2026

Start designing with a free template

Discover more than 1500 professional designs like these:

Essential Learning Unit

Akihabara Learning Unit

Genial learning unit

History Learning Unit

Primary Unit Plan

Vibrant Learning Unit

Art learning unit

Transcript

Български език и литература за 2. клас

Автобусчето, което се страхуваше от тъмното

Урок № 122

Прочети приказката "Автобусчето, което се страхуваше от тъмното" от Джани Родари.

Автобусчето, което се страхуваше от тъмното

Имаше едно време едно червено автобусче, което живееше в гаража с майка си и баща си. Всяка сутрин зареждаха тримата с бензин, масло, въздух и вода, а после те возеха хората от селото, където живееха, до големия град край морето и обратно.

Автобусчето беше минавало по този маршрут много пъти, но само през деня, никога нощем, защото ужасно се страхуваше от тъмното. Веднъж майка му каза: — Слушай сега да ти разкажа една приказка: „Някога, много-много отдавна, тъмното се страхувало от автобусите. Един ден майка му рекла: «Не трябва да се страхуваш. Още е ден, но ако ти не се покажеш, за да се стъмни над света, хората няма да знаят, че е време да си лягат. Звездите няма да разберат, че трябва да изгреят на небосвода. Така че, давай! Опитай, бавно и полека».

Така тъмното, което се криело зад слънцето, излязло и полека запълзяло по улиците и край къщите. Край него профучавали автобуси. Тъмното решило да бъде смело и продължило да пълзи нататък. Запалили уличните лампи, а автобусите светнали фаровете си. Тъмното обаче не се предавало и продължило нататък. Не щеш ли, преди да разбере какво става, един автобус го прегазил, като свирнал силно с клаксона си. Каква изненада! На тъмното му станало приятно. Е, усетило лек гъдел, но все пак чувството било много приятно!

След това и други автобуси минали през тъмното със светналите си фарове. Хората, които си купували билети вътре, ставали от седалките или се настанявали удобно и изобщо си прекарвали доста добре. Още по-късно, когато изгряла луната, тъмното се заиграло на криеница между автобусите. А на сутринта слънцето се показало и отвело тъмното при майка му. Никога повече то не се страхувало от автобусите.“

Когато приказката свърши малкото автобусче каза: — Сега съм готов да изляза навън, мамо. Шофьорът дойде, запали мотора и включи фаровете. Започнаха да се качват хора и да се настаняват по седалките, а кондукторът удари камбанката и автобусчето потегли навън в тъмното, направо по „Хай стрийт“, към големия град край морето.

Допълни липсващите думи в текста. Препиши.

мотора
морето

Шофьорът дойде, запали ______________и включи фаровете. Започнаха да се качват __________и да се настаняват по ______________, а кондукторът -_____________камбанката и автобусчето _________________навън в ______________, направо по „Хай стрийт“, към големия град край _______________.

хора
потегли
удари
седалките
тъмното

Прочети текста и отговори на поставените въпроси към текста.

Какво направии шофьорът и кондукторът, преди автобусчето да тръгн в нощта?
Какво означава изразът "да бъде смело"?
Кое изречение описва качества на бабата? Препиши го.
Каква промяна настъпила в страха от тъмното на автобусчето в кроя на приказката?

Избери епизод от приказката и състави писмен преразказ.