Български език и литература за 2. клас
Най-голямото богаство, турска народна приказка
Самоподготовка № 18
Прочети изразително турската народна приказката "Най-голямото богатство" .
Най-голямото богатство Живял някога беден момък. Когото срещнел, все се оплаквал от сиромашията си. Един ден си седял на прага на колибата, въздишал и окайвал сам себе си: - Ах, докога ще се мъча все така? Черен ми е вече светът! Дали да се обеся или да се удавя?
В това време четирима яки роби минали покрай него. Те носели на раменете си украсена със сърма и маргарит носилка, в която на меки възглавници се бил разположил един богаташ. Той бил вече толкова стар и недъгав, че можел да се движи само с носилка. Чул старецът въздишките и жалбите на момъка и заповядал на робите да спрат. Попитал: — Защо въздишаш, защо тъжиш, млади момко? — Ох, как да не тъжа, как да не жаля, като съм сетен сиромах! Какво не бих дал да стана и аз богат като тебе. А сега по цял ден се блъскам и трепя само за комат хляб и шепа маслини. Това живот ли е?
— Защо се окайваш? — отговорил старецът. — Ами че ти си много по-богат от мен. — Как ще съм по-богат от тебе? — почудил се момъкът. — Виж, кесията ми винаги е празна, нозете ми от умора се преплитат, ръцете ми нищо не държат, очите ми всякога гледат като на гладен вълк. — Дай ми уморените си нозе и ще ти заплатя за тях хиляда жълтици — предложил старецът. — Ха! — викнал момъкът. — Ако ще би да ми наброиш десет пъти по хиляда жълтици, пак не ти ги давам. — Е, тогава продай ми празните си ръце и аз ще ти платя за тях толкова злато, колкото те тежат. — Не, да ме затрупаш с пари, ръцете си не давам! — Е, тогава продай ми барем гладните си очи. Ще ти ги купя за сто кесии жълтици и ще ти отстъпя моя сарай с градината. — Що думаш, мой бей? Да ослепея ли? Не, очите си не давам за всичките съкровища, които пазиш в хазната си! — отговорил бедният момък. — Ех, момко! — рекъл старецът. — Виждаш ли, че си много по-богат от мене? Ти си млад, як и здрав — от това по-голямо богатство няма на света!
Отговори на поставените въпроси към текста.
Кои са героите в приказката?
Каква е поуката от приказката?
Кой по-богат, според теб?
От какво се оплаквал на всеки момъкът?
Кой минал покрай бедната му колибка?
Отговори на поставените въпроси към текста.
Какво предложил богаташът?
Приел ли е момъкът предложенията на богатия човек?
Кое е най-голямото богатство на човека?
Хареса ли ти приказката? Защо?
Коя роля би искал да изиграеш? Защо?
Самоподготовка № 18. Най-голямото богатство
Nevena Darmoneva
Created on December 28, 2025
Start designing with a free template
Discover more than 1500 professional designs like these:
View
Essential Learning Unit
View
Akihabara Learning Unit
View
Genial learning unit
View
History Learning Unit
View
Primary Unit Plan
View
Vibrant Learning Unit
View
Art learning unit
Explore all templates
Transcript
Български език и литература за 2. клас
Най-голямото богаство, турска народна приказка
Самоподготовка № 18
Прочети изразително турската народна приказката "Най-голямото богатство" .
Най-голямото богатство Живял някога беден момък. Когото срещнел, все се оплаквал от сиромашията си. Един ден си седял на прага на колибата, въздишал и окайвал сам себе си: - Ах, докога ще се мъча все така? Черен ми е вече светът! Дали да се обеся или да се удавя?
В това време четирима яки роби минали покрай него. Те носели на раменете си украсена със сърма и маргарит носилка, в която на меки възглавници се бил разположил един богаташ. Той бил вече толкова стар и недъгав, че можел да се движи само с носилка. Чул старецът въздишките и жалбите на момъка и заповядал на робите да спрат. Попитал: — Защо въздишаш, защо тъжиш, млади момко? — Ох, как да не тъжа, как да не жаля, като съм сетен сиромах! Какво не бих дал да стана и аз богат като тебе. А сега по цял ден се блъскам и трепя само за комат хляб и шепа маслини. Това живот ли е?
— Защо се окайваш? — отговорил старецът. — Ами че ти си много по-богат от мен. — Как ще съм по-богат от тебе? — почудил се момъкът. — Виж, кесията ми винаги е празна, нозете ми от умора се преплитат, ръцете ми нищо не държат, очите ми всякога гледат като на гладен вълк. — Дай ми уморените си нозе и ще ти заплатя за тях хиляда жълтици — предложил старецът. — Ха! — викнал момъкът. — Ако ще би да ми наброиш десет пъти по хиляда жълтици, пак не ти ги давам. — Е, тогава продай ми празните си ръце и аз ще ти платя за тях толкова злато, колкото те тежат. — Не, да ме затрупаш с пари, ръцете си не давам! — Е, тогава продай ми барем гладните си очи. Ще ти ги купя за сто кесии жълтици и ще ти отстъпя моя сарай с градината. — Що думаш, мой бей? Да ослепея ли? Не, очите си не давам за всичките съкровища, които пазиш в хазната си! — отговорил бедният момък. — Ех, момко! — рекъл старецът. — Виждаш ли, че си много по-богат от мене? Ти си млад, як и здрав — от това по-голямо богатство няма на света!
Отговори на поставените въпроси към текста.
Кои са героите в приказката?
Каква е поуката от приказката?
Кой по-богат, според теб?
От какво се оплаквал на всеки момъкът?
Кой минал покрай бедната му колибка?
Отговори на поставените въпроси към текста.
Какво предложил богаташът?
Приел ли е момъкът предложенията на богатия човек?
Кое е най-голямото богатство на човека?
Хареса ли ти приказката? Защо?
Коя роля би искал да изиграеш? Защо?