Урок № 23. Старият щърк, Константин Константинов

Български език и литература за 2. клас

Старият щърк, Константин Константинов

Урок № 23

Прочети изразително приказката "Старият щърк" от Константин Константинов.

Старият щърк

Вършитба отдавна мина. Полята лежаха оголени и пусти. Една нощ заваля дъжд — равен и тих. На сутринта небето се избистри, ала над земята пропълзя хлад. Сребърни паяжинки се проточиха между шубраките. Есента бе дошла. Старият щърк разтърси криле, огледа небето и си каза: — Време е вече.

После събра неколцина от младите щъркове и им поръча веднага да разнесат заповедта за тръгване.

И една заран овчарят от могилата погледна надолу и се смая: цялото равнище край село беше побеляло. Стотици щъркели се бяха събрали и се готвеха за нещо. Овчарят свали свирката от уста, вгледа се нататък и се вслуша.

— Време е вече, деца — думаше той, — време е да се лети на юг. Денят намаля, нощите станаха хладни, скоро и слана може да падне. Днес ще трябва да пътувате. Свиках ви сега да си изберете водач и да се сбогуваме. Щъркелите се размърдаха изведнъж. Чуха се учудени викове: — Какъв водач! Нали си имаме! Ти си ни водил досега, ти ще ни водиш пак. Не искаме друг водач! … Старият щърк поклати глава и кротко отвърна: — Не, аз няма да ви водя вече. Аз няма да летя с вас. Аз ще остана тук. — Но как така, защо? — развикаха се щъркелите. — Стар съм вече, деца, и не мога. Не мога летя с вас. — Ние ще те носим, ние няма да те оставим! — викаха най-младите. — Толкова години ти си водил всички, сега ние пък ще те отнесем. Не ще те оставим тук самичък… — Не, не, мои мили — усмихна се старият щърк, — не можете ме отнесе вие. Планини и моря има да минавате, себе си с мъка ще занесете, та и аз ли ще трябва да ви тежа!… Не можете, пък и аз не ща. В чужбина не ми се мре. Тук ще си остана.

Натъжиха се сърцата на младите щъркели. Как ще го оставят тук в студа, в дъжда, самичък? Но той отново се усмихна и подзе: — Не ме жалете, не мислете за мене — така ми е по-добре. Мигар по-леко ще ми е да загина в топлите, но чужди краища или сред студените морски талази? Тук искам да остана и да умра аз. Че няма по-хубава земя от тая, дето съм видял слънцето за пръв път. Няма по-хубаво гнездо от онова гнездо върху сиромашкия комин, в което се излюпих и в което отгледах моите млади рожби. Тук аз зная всеки дол, всяка локва, всяка хижа. Разбирам езика на хората и ги обикнах и те ме обичат като свой. Де и защо ще вървя другаде?… Защо се връщах всяка пролет?… Защо ще се върнете и вие пак насам, щом повее топлият вятър и се раззеленеят росните ливади?… Ще видите вие много страни, много поля и реки, морета и планини и ще разберете. Ще разберете, че никъде дъгата не е тъй хубава, както тука; че никъде песента на щурците, вечер, когато полето засинее, не е тъй радостна; че никъде димът на комините не е тъй топъл, както там, дето си пазил с крила малките си. Сега тръгвайте вече и добър ви път на юг! Наведоха глави птиците и мълчаливо се сбогуваха. След малко — чу се пърхане на стотици криле. Ятото бавно се издигна. Закрепи се за миг в синьото небе. После се нареди в голям триъгълник и полека се понесе в хоризонта. Само едно бяло петно остана в посърналото поле. След миг и то се раздвижи, дигна се и спря после на един селски покрив. Старият щърк отиваше да прекара последните си дни в гнездото, дето се бе родил.

Запиши значението на думите в тетрадката си.

Щъркел.

щърк

вършитба

Времето, периодът, когато се вършее.

шубраки

Гъсти храсталаци, гъсталаци.

неколцина

Няколко на брой.

могила

Неголямо земно възвишение.

равнище

Равна земна повърхност; поляна, равнина.

Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето.

хоризонт

Допълни липсващите думи в текста.

Наведоха ............. птиците и ............................. се сбогуваха. След малко — чу се ............................. на стотици ......................... Ятото бавно се издигна. Закрепи се за миг в синьото ...................... После се нареди в голям ................................ и полека се понесе в хоризонта. Само едно бяло ....................... остана в посърналото поле. След миг и то се развижи, дигна се и спря на един ..................... покрив. Старият щърк отиваше да прекара последните си дни в ...................., дето се бе родил.

триъгълник

пърхане

петно

криле

селски

небе

гнездо

глави

мълчаливо

Свържи двете части, така че да се получи словосъчетание. Състави изречения, в което да присъства всяко от словосъчетанията.

птиците

равен и тих

побеляло

наведоха глави

цялото равнище

сребърни паяживи

проточиха се

дъжд

Отговори на поставените въпроси към текста.

Коя картина от селския бит е нарисувана в началото на приказката?

Кои са героите в приказката?

Защо старият щърк събира младите щъркове?

Какви чувства предизвикват думите на стария щърк у младите?

Какво предлагат младите щъркели на стария щърк?

Вършитба

Вършитбата е земеделски процес. При него се отделя зърното от сламата и плявата (обвивките на зърното). В миналото вършитбата се е извършвала ръчно на специално място, наречено харман. Зърното е било отделяно чрез биене с вършалки и чрез тъпчене от животни - коне, волове, които теглят диканя - дървена платформа с остри камъни отдолу.