Родинознание за 2. клас
Празнувам зимните празници
Урок № 13
План на урока:
- Официални и битови празници
- Зимни празници в България
- Обичаи по време на зимните празници
- Никулден - 6. декември
- Игнажден - 20. декември
- Бъдни вечер - 24. декември
- Коледа - 25. декември
- Нова година - 1. януари
- Банго Васил
- Сирни заговезни - подвижен празник
Битовите празници не са установени със закон. Те не са обявени за официални почивни дни и са лични празници. Произлизат от традиции, обичаи, религиозни вярвания. Свързани са с личния живот на хората - рождени дни, имени дни, сватби, религиозни празници и обреди. Честват се в тесен кръг - семейство, приятели, общност.
Официалните празници са законово установени с държавен документ. Те посочват събития от национално значение - важни исторически дати и дело на личности с огромно историческо значение. Официалните празници са неработни дни за голяма част от населението. Българите участват в официални церемонии, чествания, тържества.
Кои са зимните празници в България?
Зимните празници в България са много и винаги са очаквани с нетърпение. В тях се преплитат най-разнообразни обичаи и традиции. Празничния цикъл е богато наситен и обхваща месеците от декември до края на февруари месец.
На 6. декември се празнува Никулден, посветен на Свети Николай Чудотворец. Той е покровител на моряците, рибарите и търговците. Традиционно на трапезата се поставя рибно ястие, най-често пълнен шаран, чиято люспа се пази за късмет през годината.
Кои са зимните празници в България?
На 20. декември се празнува Игнажден - празник, който отбелязва началото на коледните обичаи. На този ден е важно кой пръв ще влезе в дома ви. Вярва се, че първият гост, който посети дома и се нарича полазник и определя каква ще бъде цялата година. Ако е добър и честен човек, той ще донесе късмет и щастие на дома за цялата година. Всичко, което се прави на този ден има магическа сила. На този ден не се работи и човек не трябва да се ядосва, иначе цялата година ще му върви така.
Кога, какво и как празнуваме на Коледа?
Бъдни вечер е голям християнски празник. Отбелязва се на 24 декември - вечерта преди Коледа. Изпълнен е с традиции, обичаи и символика, обвързани с отбелязването на раждането на Иисус Христос.
В различните части на България празникът Бъдни вечер е наричан по различни начини - Малка Коледа, Суха Коледа, Мали Божич, Крачун. За всички християни обаче Бъдни вечер е денят, който предшества Рождество Христово.
Какви обичаи съществуват по Коледа?
На Бъдни вечер християните се подготвят духовно за отбелязване на святото събитие - постят, изповядват се, молят се, приеман светото Причастие, за да посрещнат смирени и посветени Христовото Рождество. Бъдни вечер е вечер на семейството, когато всички членове на семейството се събират около трапезата. След вечерята, трапезата не се вдига.
Трапезата е тържествена и постна и на нея трябва да има нечен брой ястия - варено жито, варен фасул, сарми, тиквеник, зелник, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, мед, орехи.
Какво представлява обредната питка на Бъдни вечер?
На масата се слага обредна питка. В нея се поставя монета за късмет - на когото се падне монетата, ще бъде честит през цялата година. Най-възрастният член на семейството разчупва обредния хляб. Извършват се и различни предсказания - ако парата се падне в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Какво представлява бъдника?
На Бъдни вечер се запалва се бъдник – голямо дърво или клон, което се слага в огъня. То символизира топлината на дома и и благословия за новата година. Важно е да се запази огънят през цялата нощ, за да донесе здраве и благополучие на семейството.
Кога празнуваме Коледа?
На 25. декември празнуваме Коледа - раждането на Иисус Христос. С този празник приключват 40-дневните коледни пости. На трапезата вече се сервират блажни ястия, а семействата се събират и си разменят подаръци. Коледари обикалят домовете, пеят песни за здраве и благополучие. Коледари обикалят къщите, пеят коледни песни и благославят за здраве и берекет. Домакините ги даряват с плодове, сладки и дребни пари.
Кого очакват с нетърпение децата по Коледа?
От далечна страна той пристига със шейна. Носи с пълен кош на гръб всекиму подарък скъп. Що е то?
Дядо Коледа
Децата с нетърпение очакват да получат подаръци от един дълго чакан гост. На Коледа всички се поздравяват с "Честито Рождество Христово!"
Какво представлява коледуването?
Коледуването е народен обичай, свързан с празнуването на Коледа. Ергени обикалят домовете, пеят коледни песни, пожелават здраве и благополучие на домакините. В замяна получават от тях кравайчета, орехи или парички. Обичаят се извършва в навечерието на Коледа - на 24 декември, от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Изразява радостта от раждането на Христос.
Кои коледарски песни знаеш?
На Коледа се пеят специални песни, наречени коледарски песни. Те носят благопожелания за здраве, щастие и добра реколта.
Празнуваме Нова година на 1. януари. Отбелязваме началото на новата календарна година. Вечерта преди да настъпи тя се нарича Новодишна вечер. Семействата се събират, вечерят заедно и чакат полунощ. Когато тя настъпи и започне новият ден, всички се поздравяват с поздрава "За много години!" и се прегръщат. Стар български обичай, който е свързан с този празник е сурвакането. За него е нужно да бъдат изработени сурвачки от дрян. Децата обикалят своите близки, за ги ги сурвакат за здраве и благополучие. Изричат установени от традицията благопожелания. "Сурва, сурва, весела година, догодина до амина. Златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна! Сурва, сурва, весела година, догодина до амина."
Какво представлява сурвачката и кои са сурвакарите?
Сурвачката е богато украсена с природни материали дрянова клонка. Тя се използва за изпълнението на най-характерният за Нова година български обичай - сурвакането.
Сурвачката трябва да бъде изработена от дрянова клонка. Дрянът е много жилав и се е превърнал в символ на издръжливостта, упорството, силата, здравето. Тъй като дрянът цъфти рано и зрее късно, символизира будността и мъдростта на човешкото съзнание. Начинът на обработване и украсяване на сурвачката се предава от поколение на поколение.
Сурвакарите са участниците в българския народен обичай, свързан с благопожелания за здраве и плодородие.
Какво представлява ритуалът сурвакане?
Сурвакарите се събират на групи и обикалят от къща на къща в новогодишната нощ или на 1. януари. Те изпълняват ритула сурвакане - потупват сстопаните със сурвачката по гърба и произнасят специални кратки благопожелания и наричания за здраве, късмет, щастие, благополучие, благоденствие, плодородие. В знак на благодарност, суравакарите получават от стопаните дарове - лакомства, кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни парички.
Кога и как ромите празнуват Нова година?
Ромите празнуват Нова година на Васильовден (Банго Васил). Празникът продължава три дни. Започва на 13. януари, когато се купува петел или гъска. Птицата трябва да пренощува в дома, за да донесе късмет на семейството. Вратите на дома се заключват, за да не избяга късметът. Главата на сеймейството хвърля житни зърна и възкликва "Бахтало Васили!", а децата събират зрънцата за късмет. Освен птицата на трапезата стопанката слага баница с късмети, сарми.
Трапезата се прекадява и благославя. Всички си вземат прошка с целуване на ръка. Когато настъпи ромската Нова година, започва сурвакането. На 14. януари ромите внимават кой ще влезе пръв в къщата им, защото вярват че това е знак за цялата година.
Кога се празнува Йордановден/Богоявление?
На 6 януари се празнува Йордановден/Богоявление. Вярва се, че на този ден небето се отваря и водата придобива чудодейна сила. Традиционен обичай е хвърлянето на кръст н ледените води на река, езеро, а мъжът, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Кога се празнува Ивановден?
Празнуваме Ивановден на 7. януари. Свързан е с обредно къпане за здраве. Младоженците отиват на гости на своите кумуве и родители.
Как празнуваме Сирни заговезни?
На Сирни заговезни е известен още като Прошка или Сирница. Тогава най-високото място в селището се палят големи огньове и се прескачат за пречистване. Ергените хвърлят запалени стрели в дворовете на момите, които харесват. По броя на стрелите се съди коя мома е най-харресвана. Иска се прошка от близките. Изпълнява се ритуалът хамкане - дете трябва да хване с уста бяла халва или яйце, вързано на червен конец и захванато от тавана.
Тема 13. Празнуваме зимните празници
Nevena Darmoneva
Created on December 6, 2025
Start designing with a free template
Discover more than 1500 professional designs like these:
View
Witchcraft Presentation
View
Sketchbook Presentation
View
Vaporwave presentation
View
Animated Sketch Presentation
View
Pechakucha Presentation
View
Decades Presentation
View
Color and Shapes Presentation
Explore all templates
Transcript
Родинознание за 2. клас
Празнувам зимните празници
Урок № 13
План на урока:
Битовите празници не са установени със закон. Те не са обявени за официални почивни дни и са лични празници. Произлизат от традиции, обичаи, религиозни вярвания. Свързани са с личния живот на хората - рождени дни, имени дни, сватби, религиозни празници и обреди. Честват се в тесен кръг - семейство, приятели, общност.
Официалните празници са законово установени с държавен документ. Те посочват събития от национално значение - важни исторически дати и дело на личности с огромно историческо значение. Официалните празници са неработни дни за голяма част от населението. Българите участват в официални церемонии, чествания, тържества.
Кои са зимните празници в България?
Зимните празници в България са много и винаги са очаквани с нетърпение. В тях се преплитат най-разнообразни обичаи и традиции. Празничния цикъл е богато наситен и обхваща месеците от декември до края на февруари месец.
На 6. декември се празнува Никулден, посветен на Свети Николай Чудотворец. Той е покровител на моряците, рибарите и търговците. Традиционно на трапезата се поставя рибно ястие, най-често пълнен шаран, чиято люспа се пази за късмет през годината.
Кои са зимните празници в България?
На 20. декември се празнува Игнажден - празник, който отбелязва началото на коледните обичаи. На този ден е важно кой пръв ще влезе в дома ви. Вярва се, че първият гост, който посети дома и се нарича полазник и определя каква ще бъде цялата година. Ако е добър и честен човек, той ще донесе късмет и щастие на дома за цялата година. Всичко, което се прави на този ден има магическа сила. На този ден не се работи и човек не трябва да се ядосва, иначе цялата година ще му върви така.
Кога, какво и как празнуваме на Коледа?
Бъдни вечер е голям християнски празник. Отбелязва се на 24 декември - вечерта преди Коледа. Изпълнен е с традиции, обичаи и символика, обвързани с отбелязването на раждането на Иисус Христос.
В различните части на България празникът Бъдни вечер е наричан по различни начини - Малка Коледа, Суха Коледа, Мали Божич, Крачун. За всички християни обаче Бъдни вечер е денят, който предшества Рождество Христово.
Какви обичаи съществуват по Коледа?
На Бъдни вечер християните се подготвят духовно за отбелязване на святото събитие - постят, изповядват се, молят се, приеман светото Причастие, за да посрещнат смирени и посветени Христовото Рождество. Бъдни вечер е вечер на семейството, когато всички членове на семейството се събират около трапезата. След вечерята, трапезата не се вдига.
Трапезата е тържествена и постна и на нея трябва да има нечен брой ястия - варено жито, варен фасул, сарми, тиквеник, зелник, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, мед, орехи.
Какво представлява обредната питка на Бъдни вечер?
На масата се слага обредна питка. В нея се поставя монета за късмет - на когото се падне монетата, ще бъде честит през цялата година. Най-възрастният член на семейството разчупва обредния хляб. Извършват се и различни предсказания - ако парата се падне в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Какво представлява бъдника?
На Бъдни вечер се запалва се бъдник – голямо дърво или клон, което се слага в огъня. То символизира топлината на дома и и благословия за новата година. Важно е да се запази огънят през цялата нощ, за да донесе здраве и благополучие на семейството.
Кога празнуваме Коледа?
На 25. декември празнуваме Коледа - раждането на Иисус Христос. С този празник приключват 40-дневните коледни пости. На трапезата вече се сервират блажни ястия, а семействата се събират и си разменят подаръци. Коледари обикалят домовете, пеят песни за здраве и благополучие. Коледари обикалят къщите, пеят коледни песни и благославят за здраве и берекет. Домакините ги даряват с плодове, сладки и дребни пари.
Кого очакват с нетърпение децата по Коледа?
От далечна страна той пристига със шейна. Носи с пълен кош на гръб всекиму подарък скъп. Що е то?
Дядо Коледа
Децата с нетърпение очакват да получат подаръци от един дълго чакан гост. На Коледа всички се поздравяват с "Честито Рождество Христово!"
Какво представлява коледуването?
Коледуването е народен обичай, свързан с празнуването на Коледа. Ергени обикалят домовете, пеят коледни песни, пожелават здраве и благополучие на домакините. В замяна получават от тях кравайчета, орехи или парички. Обичаят се извършва в навечерието на Коледа - на 24 декември, от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Изразява радостта от раждането на Христос.
Кои коледарски песни знаеш?
На Коледа се пеят специални песни, наречени коледарски песни. Те носят благопожелания за здраве, щастие и добра реколта.
Празнуваме Нова година на 1. януари. Отбелязваме началото на новата календарна година. Вечерта преди да настъпи тя се нарича Новодишна вечер. Семействата се събират, вечерят заедно и чакат полунощ. Когато тя настъпи и започне новият ден, всички се поздравяват с поздрава "За много години!" и се прегръщат. Стар български обичай, който е свързан с този празник е сурвакането. За него е нужно да бъдат изработени сурвачки от дрян. Децата обикалят своите близки, за ги ги сурвакат за здраве и благополучие. Изричат установени от традицията благопожелания. "Сурва, сурва, весела година, догодина до амина. Златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна! Сурва, сурва, весела година, догодина до амина."
Какво представлява сурвачката и кои са сурвакарите?
Сурвачката е богато украсена с природни материали дрянова клонка. Тя се използва за изпълнението на най-характерният за Нова година български обичай - сурвакането.
Сурвачката трябва да бъде изработена от дрянова клонка. Дрянът е много жилав и се е превърнал в символ на издръжливостта, упорството, силата, здравето. Тъй като дрянът цъфти рано и зрее късно, символизира будността и мъдростта на човешкото съзнание. Начинът на обработване и украсяване на сурвачката се предава от поколение на поколение.
Сурвакарите са участниците в българския народен обичай, свързан с благопожелания за здраве и плодородие.
Какво представлява ритуалът сурвакане?
Сурвакарите се събират на групи и обикалят от къща на къща в новогодишната нощ или на 1. януари. Те изпълняват ритула сурвакане - потупват сстопаните със сурвачката по гърба и произнасят специални кратки благопожелания и наричания за здраве, късмет, щастие, благополучие, благоденствие, плодородие. В знак на благодарност, суравакарите получават от стопаните дарове - лакомства, кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни парички.
Кога и как ромите празнуват Нова година?
Ромите празнуват Нова година на Васильовден (Банго Васил). Празникът продължава три дни. Започва на 13. януари, когато се купува петел или гъска. Птицата трябва да пренощува в дома, за да донесе късмет на семейството. Вратите на дома се заключват, за да не избяга късметът. Главата на сеймейството хвърля житни зърна и възкликва "Бахтало Васили!", а децата събират зрънцата за късмет. Освен птицата на трапезата стопанката слага баница с късмети, сарми.
Трапезата се прекадява и благославя. Всички си вземат прошка с целуване на ръка. Когато настъпи ромската Нова година, започва сурвакането. На 14. януари ромите внимават кой ще влезе пръв в къщата им, защото вярват че това е знак за цялата година.
Кога се празнува Йордановден/Богоявление?
На 6 януари се празнува Йордановден/Богоявление. Вярва се, че на този ден небето се отваря и водата придобива чудодейна сила. Традиционен обичай е хвърлянето на кръст н ледените води на река, езеро, а мъжът, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Кога се празнува Ивановден?
Празнуваме Ивановден на 7. януари. Свързан е с обредно къпане за здраве. Младоженците отиват на гости на своите кумуве и родители.
Как празнуваме Сирни заговезни?
На Сирни заговезни е известен още като Прошка или Сирница. Тогава най-високото място в селището се палят големи огньове и се прескачат за пречистване. Ергените хвърлят запалени стрели в дворовете на момите, които харесват. По броя на стрелите се съди коя мома е най-харресвана. Иска се прошка от близките. Изпълнява се ритуалът хамкане - дете трябва да хване с уста бяла халва или яйце, вързано на червен конец и захванато от тавана.