Урок № 40. Реката от думи, от Доналд Бисет

Български език и литература за 2. клас

Реката от думи, от Доналд Бисет

Урок № 40

Реката от думи

от Доналд Бисет

Имаше едно време една река от думи. Тя се вливаше в морето, което пък се състоеше от книжки с приказки. Когато реката си течеше, думите и буквите се блъскаха една в друга и в скалите, също както водите на обикновените реки. — Сетих се — възкликна веднъж реката. — Хайде да напишем приказка! Имаше едно време… — Ура! — извикаха останалите думи. — Точно така започва всяка приказка. А какво следва после? И реката от думи им разказа следната приказка. Имаше едно време една река от думи. Тя се вливаше в морето, където думите отиваха в книжките с приказки. Не щеш ли една малка видричка преплува реката и думите се объркаха така, че вместо „Имаше едно време“ те изписаха „Едно имаше време“. Стана голяма каша.

— Ама че пакостлива видричка си ти! — ядосано рече реката от думи на видричката, която се казваше Чарли. — Развали ни цялата приказка! — Ужасно съжалявам! — отвърна Чарли. — Може би ако преплувам отново реката, нещата ще се оправят. И тя преплува обратно, а когато излезе на отсрещния бряг, прочете: „Време имаше едно“. — Със сигурност това не е правилният ред — извика тя. Реката обаче се развълнува и скоро думите се подредиха както трябва: „Имаше едно време — прочете видричката, — една видричка на име Чарли“. — Ха, че това съм аз! Моето име е Чарли. Значи тази приказка е за мен! Чарли така се въодушеви, така заподскача, че се подхлъзна и цопна в реката и отново обърка думите. Ах, как се ядоса реката!

Видричката побърза да излезе и прочете: „Видричка едно Чарли време имаше!“ Сетне възкликна: — Но сега е по-лошо от преди! – А ти какво очакваше? — рече реката. — Всеки път, когато измислим началото, ти падаш във водата и разбъркваш думите. Сега трябва да започнем отново. „Имаше едно време една видричка на име Чарли. Тя живееше край реката от думи…“ А какво следва после? Всички се замислиха и мислиха, и мислиха, но не можаха да измислят приказка за Чарли. Тогава тя се обади: — Аз ще ви помогна. Сетне излезе от водата, засили се и скочи насред реката. После излезе на другия бряг и прочете думите. (Този път ги беше разбъркала правилно.)

„Имаше едно време една пакостлива видричка. Веднъж тя срещна едно котенце.“ — Мяу! — измяука котето. — Обичаш ли сладолед? — Не! — отвърна Чарли. — Мяу! А мляко? — Не! — Мяу! А риба обичаш ли? — Да, обичам! — зарадва се Чарли. — Мяу! — рече котето. — Ако дойдеш вкъщи леля ще те почерпи с рибен чай, препечени филийки с масло и рибен пастет. — Би било чудесно! — извика Чарли. — Ето че огладнях. Да тръгваме! Но първо ми кажете какво ще стане с приказката.

— Тя ще влезе в книжката „Небивалици“ — отвърна реката. Чарли остана много доволна. — Чудесно! А сега тръгвам! Довиждане! — Довиждане! — извика реката. Думите отново се разместиха и изписаха: „С много обич за Чарли“. После продължиха пътя си към морето от книжки с приказки, като се блъскаха и премятаха.

Пример: мама

пословица

песен

хоро

горски

свирка

река

слънце

народ

мисъл

художник

китара

Пример: мама

пословица

песен

хоро

горски

свирка

река

слънце

народ

мисъл

художник

китара

Пример: мама

пословица

песен

хоро

горски

свирка

река

слънце

народ

мисъл

художник

китара

Пример: мама

пословица

песен

хоро

горски

свирка

река

слънце

народ

мисъл

художник

китара

Пример: мама

пословица

песен

хоро

горски

свирка

река

слънце

народ

мисъл

художник

китара