Want to create interactive content? It’s easy in Genially!

Get started free

Урок 27. Празнуваме пролетните празници

Nevena Darmoneva

Created on April 12, 2025

Учебен ресурс по родинознание в 1. клас, създаден от Невена Дармонева.

Start designing with a free template

Discover more than 1500 professional designs like these:

Blackboard Presentation

Genial Storytale Presentation

Historical Presentation

Psychedelic Presentation

Memories Presentation

Animated Chalkboard Presentation

Chalkboard Presentation

Transcript

Урок за нови знания

Празнуваме пролетните празници

Урок № 27 по родинознание в 1. клас

План на урока

1. Лазаровден 2. Цветница 3. Великден

Лазаровден е български християнски празник, който се отбелязва в съботата преди Цветница. Наричан е още Лазарова събота. Празникът е посветен на Свети Лазар, който бил възкресен от Иисус Христос. Празникът е свързан с идването на пролетта и обновлението на природата.

На празника се извършва древен момински ритуал - младите момичета, наречени лазарки, обикалят селото, пеят песни, благославят домовете. Те са облечени в традиционни носии, носят венци на главите, пеят обредни песни на всеки член от семейството. Стопаните ги даряват с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. След лазаруването момичетата се превръщат в моми и могат да се "момеят" - да ходят по седянки, да им изпращат сватове.

Лазар еднаж година народна песен

Ой, Лазаре, Лазаре! Лазар еднаж в година! Като китка в градина! /2/ Ой, Лазаре, Лазаре! Тука първом дойдохме. Мома и момче найдохме . Ой, Лазаре, Лазаре! Я момата женете, а момчето годете! Ой, Лазаре, Лазаре! Колку здравец у гора, толку здраве у дома! Ой, Лазаре, Лазаре, колку песък у река, нолку деца у дома!

Кумичене

Цветница се празнува на следващия ден след Лазаровден - в неделя. Изпълнява се народния обичай за плодородие и женитба, който се казва Кумичене. Момите се отправят към реката. Там пускат венчета от Лазаровден, които са направени от върбови клони. На която лазарка венчето е първо, тя става "кумица" - води лазарките следващата година. Останалите лазарки я носят обратно на столче и не разговарят с нея до третия ден след Великден, когато ѝ отиват на гости. Кумицата ги черпи с боядисани яйца, дава им прошка и чак тогава могат да разговарят.

Цветница (Връбница) е християнски празник, посветен на влизането на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на Страстната седмица, съпроводен от най-видните си ученици. Това става след като е възкресилЛазар и много хора са вдъховени от това чудо. Възседнал магарица, той влиза тържествено в Йерусалим, а посрещачите възторжено махат с палмови клонки и хвърлят цветя пред нозете му. Шествието достига до храма. Христос разгонва сборището, което е превърнало храма в тържище и произнася проповед, в която обяснява, че храмът е Божи дом и не трябва да се използва за финансови изгоди. Извършва и ред изцеления на болни и недъгави хора. В първите дни от Страстната седмица българите почистват основно домовете и душите си, искат прошка от близките си, а в петък спазват много строг пост.

Великден, известен още като Пасха, е един от най-важните християнски празници. Той отбелязва възкресението на Иисус Христос, който изпълнява Божието обещание за спасение на човечеството. Знаем, че Иисус доброволно се оставя да бъде заловен, заради своята проповедническа дейност. След това той е осъден и измъчван от зли хора. Възкръсва за нов живот и Неговото възкресение се превръща в празник за всички християни. Те се поздравяват с думите "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!".

Мария Магдалина - една от най-усърдните последователки на учителя Иисус христос, старателно разпространявала Христовото учение и посещавала различни страни. Християнските предания гласят, че когато тя посетила Рим и се срещнала с римския император Тиберий, тя го поздравила с думите "Христос Воскресе!" и му разказала както за кръстната смърт на Иисус, така и за неговото възкресение. Поднесла на владетеля обагрено в червено яйце - символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да следват нейния пример - наченали да боядисват яйца за празника в червен цвят и да си ги даряват един на друг.

Великден е празник, който е свързан с много обреди, които имат стародавна история. И днес българите следват традициите и обичаите да боядисват и украсяват сварени яйца, да месят обредни хлябове и козунаци. Яйцето е символ на новото начало, на възкресението. Хлябовете обикновено са кръгли и се слага червено яйце по средата. По традиция обредните хлябове и козунаци се замесват на Велика събота и символизират тялото на Христос. Те никога не се режат, а се разчупват от най-възрастния на толкова парчета, колкото са членовете на семейството. За направата на обредния хляб се използва "мълчана вода", а козунаците са сладки обредни хлябове.

Вечерта, преди Великден, християните посещават храмовете, в които се провеждат специални служби. Отправят се молитви, палят се свещи, обикаля се църквата, а точно в полунощ, щом забият камбаните, всички се поздравяват и си пожелават здраве и щастие.

В неделя, на Великден, по традиция се извършва Боренето с великденски яйца. Яйцето, което остане здраво се нарича Борец. То се пази до следващата година. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година. Празникът е време за семейни и родови събирания, за размяна на благословии и дарове. Той е неизменно свързан и с размисли за живота. Раздава се козунак и яйца за здраве.

Всяко християнско семейство спазва традицията да боядисва яйца за Великден. За оцветяването им може да използват и естествени материали. Могат да получат червен цвят от червеното цвекло; жълт цвят - от куркума или обелките на лук; зелен цвят - от спанак, магданоз, коприва, орехова шума. За декорация се слагат листенца от растения, които оставят своя отпечатък при боядисването.

Боядисаните яйца имат символно значение в различните краища на България. По традиция те се боядисват на Велики четвъртък. Всички дни в седмицата, преди Великден, се наричат Велики. С първото боядисано червено яйце се натриват бузките и се прави кръст на челото на децата, за да са здрави те през цялата година. След това яйцето бива поставяно на иконостаса, за да предпазва къщата от злини и неблагополучия.