Поетичен рецитал в 1. клас

Поетичен рецитал в 1. В клас, випуск 2024/2025 година

Научи наизуст стихотворението.

Азбука

Галина Златина

Буквичките вече учаи дори да сричам знам. Затова не ми е скучно вкъщи, щом остана сам. Вземам книжката и ето - в стаята ми идват пак седем весели джуджета, огнен змей и млад юнак. Азбуката вече зная! Мога книжки да чета! Най-голямата магия съм научил на света!

Научи наизуст стихотворението.

Татковина

Петко Славейков

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините и на север, и на юг, драги ми са равнините, набраздени с наший плуг.

Дор на небо ясно слънце, дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ.

Научи наизуст стихотворението.

Моята читанка

Ангелина Жекова

Имам си читанка вече! Тя с усмивка ме зове и повежда ме далече към вълшебни светове.

Рила с бял калпак ми маха, пеят морските вълни. Под небесна синя стряха детски смях звъни, звъни.

Трепка роза ароматна,рони бисерна роса. Моята читанка златна пълна е с чудеса!

Научи наизуст стихотворението.

Родна реч

Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти… Милва като нежна песен, като утрен звън трепти!

Научи наизуст стихотворението.

Аз съм българче

Иван Вазов

Аз съм българче и силнамайка мене е родила; с хубости, блага обилна мойта родина е мила. Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам — първа радост е за мене. Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея, всичко българско и родно любя, тача и милея. Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.