литература
Баба Марта
от Невена Дармонева
"Баба Марта" от Невена Дармонева Баба Марта живеела в малка спретната къщурка, кацнала на една непристъпна скала. Домът ѝ приличал на орлово гнездо. От малката кокетна веранда, пред погледа на възрастната жена се откривала чудна гледка. Иглолистна гора се спускала стремително надолу като водопад, а погледът на стопанката всеки ден погалвал гънките на черния път, който отвеждал право към родното ѝ селце. Къщите криволичели кокетно пред възхитения ѝ поглед в долината, подобно на причудлива река, която упорито и грижовно дълбае своето уютно корито.
Сутрин Марта наблюдавала селцето с възхита. Нежната утринна мъгла гальовно захлупвала върхарите на възрожденските къщи в долината, съхранили шепота на щастливите отминали дни. Бабата се заслушвала в енергичните трели на петлите, които не пропускали да възвестят началото на всеки нов ден. Тя била благодарна за тази благодат - да може да наблюдава красотата на родния кът, накъдето и да погледне.
След сладката закуска с чай, препечен хляб и овче сиренце, старицата подкарвала своите две козлета Петран и Толга към близките изумрудени полянки, където те хрупали зеленина сладко - сладко през целия ден.
"Баба Марта" от Невена Дармонева
Nevena Darmoneva
Created on March 14, 2025
Текст на Невена Дармонева.
Start designing with a free template
Discover more than 1500 professional designs like these:
View
Blackboard Presentation
View
Genial Storytale Presentation
View
Historical Presentation
View
Psychedelic Presentation
View
Memories Presentation
View
Animated Chalkboard Presentation
View
Chalkboard Presentation
Explore all templates
Transcript
литература
Баба Марта
от Невена Дармонева
"Баба Марта" от Невена Дармонева Баба Марта живеела в малка спретната къщурка, кацнала на една непристъпна скала. Домът ѝ приличал на орлово гнездо. От малката кокетна веранда, пред погледа на възрастната жена се откривала чудна гледка. Иглолистна гора се спускала стремително надолу като водопад, а погледът на стопанката всеки ден погалвал гънките на черния път, който отвеждал право към родното ѝ селце. Къщите криволичели кокетно пред възхитения ѝ поглед в долината, подобно на причудлива река, която упорито и грижовно дълбае своето уютно корито.
Сутрин Марта наблюдавала селцето с възхита. Нежната утринна мъгла гальовно захлупвала върхарите на възрожденските къщи в долината, съхранили шепота на щастливите отминали дни. Бабата се заслушвала в енергичните трели на петлите, които не пропускали да възвестят началото на всеки нов ден. Тя била благодарна за тази благодат - да може да наблюдава красотата на родния кът, накъдето и да погледне.
След сладката закуска с чай, препечен хляб и овче сиренце, старицата подкарвала своите две козлета Петран и Толга към близките изумрудени полянки, където те хрупали зеленина сладко - сладко през целия ден.