Урок 20. Заедно на Трети март

Урок за нови знания

Урок № 19 по родинознание в 1. клас

Заедно на Трети март

Татковина от Петко Славейков

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй. Мили ми са планините и на север, и на юг, драги ми са равнините, набраздени с наший плуг. На уста ми сладка дума — ще да бъде този кът, дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат! Дор на небо ясно слънце, дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ.

Петко Славейков е български поет и политик, роден в Търново.

Коя е нашата родина?

В нея живеем ние и нашето семейство.

В България градим нашето бъдеще.

Всеки човек има своя родина- страната, в която се е родил; в която се намират неговото сесейство и приятели и на която чувства, че принадлежи. Назоваваме родината с думите татковина, отечество, роден край. Нашата родина е България. Тя е една от най-старите държави на

Учим се от миналото на нашите деди,създаваме бъдещето на България..

В България са хората, които обичаме.

Чувстваме, че принадлежим на България.

Национален празник на България от 1991 година. Ден на Освобождението на България от османско иго

Знаме на Република България

Химн на Република България Мила родино”.

Трети март

На 3. март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на Руско-турската война.

Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе - надолу.

Химн на Република България Музика и текст:”.

Мила родино

Музика и текст: Цветан Радославов

Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней. Припев: Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край.

На 3. март 1878 година, в едно малко градче - Сан Стефано, мечтата на българите за свободна България се сбъдва. Подписан е Санстефанският предварителен мирен договор.

Той слага край на Руско-турската война. Договорът предвижда появата на автономно българско княжество. Българската държава възкръсва за нов живот след 482- годишно отсъствие от картата на света!

Паисий ни завеща да тачим историята; да знаем делата на нашите предци; да се гордеем и пазим българския език и род.

Паисий Хилендарски - народен будител, написал "История славянобългарска."

Дълъг е пътят до възкресението! Изминал е близо петвековен злокобен исторически период, изпълнен с човешка мъка и страдания. Период, белязан от сериозни изпитания на духа и вярата.

Османското владичество променило коренно живота на българите. Те живели под господството на султана. Османците се превърнали в техни господари. Наричали българите рая. Събирали непосилни данъци, най-омразният от които бил кръвният данък. Налагали мюсюлманската вяра с насилие и жестокости.

Българите никога не се примирили с въведеното от османците положение. Дръзки войводи намерили дом в усойните планински дебри. Планините станали не само дом, превърнали се в майки, закрилници на храбрите български сърца!

От народните песни, легендите и преданията знаем имената на легендарни хайдути, които са оставили трайна следа в народната памет и са защитавали народа ни от произвола на османците. Помним Петко войвода, Дельо войвода, Вълчан войвода - онзи дето щял със съкровище да възнагради руския император, за да го убеди да освободи България!

Петко войвода

Много мМлади дружини, последвали вярно бунтовните знамена на българските войводи. Знаем за четите и съдбата на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа.

Четата на Панайот Хитов.

Чуждата власт не успяла да сломи българския дух! Устойчивостта на българина се кореняла в дълбоката обич към родната земя и език. Здрава била народностната основа. Крепяла се на привързаността към семейството и рода, на предаността към българския език и традиции, на упорството в отстояването на християнската вяра. Сънародниците ни чувствали, че ако успеят да опазят българските духовни ценности, ще достигнат онези по-добри исторически времена, в които ще успеят да преживеят заветната българска свобода.

През близо петвековния злокобен исторически период съпротивата на българите никога не е преставала. Свободата ни е достигната с люти борби и рани! Много са храбрите синове на България! Техните гордо туптящи сърца винаги са ни пазили!

Виждаме яркия плам в очите на Раковски, докато съставя план за освобождение на българските земи, убеден, че българските чети са способни да ни избавят от османския гнет.

Вярваме на думите на Апостола на свободата, отдал живота си и проповядвал, че свободата на България трябва да се извоюва с участието на целия български народ.

Виждаме нежните ръце на Райна Княгиня да везат дръзновено знамето на свободата.

От клетия Батак - окъпан с кръв, до Шипка - най-българският връх, народът извървял търпеливо пътя си към Свободата. Историята пази спомени за въстания, за хайдушки движения, за националноосвободителното движение, за Априлското въстание, за Руско-турската война.

Чуваме как отеква Първата пушка на Калъчевия мост в Копривщица, възвестяваща началото на Априлското въстание.

Ехти конският тропот на Хвърковата чета на Бенковски, летяща стремително да вдига на бунт селата.

Хиляди българи оказват последна съпротива и с вяра срещат своя сетен дъх, отбранявайки се от османците в училища, църкви и манастири по време на Априлското въстание.

Българите взели съдбовно участие чрез дружините на Българското опълчение и в Руско-турската война. Получили бойното си кръщение при отбраната на Стара Загора.

Опълченците изнесли и основната тежест от августовските боеве при Шипка. Удържали позициите и попречили на армията на Сюлейман паша да се съедини с войските на Мехмед али паша и да подпомогне войските на Осман паша в Плевен.

И днес Балканът помни огньовете хайдушки, знамената вехти и думите мъжки “Свобода или смърт юнашка!”

На 3 март в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) бил подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877- 1878 г.).

Подписването на Санстефанския мирен договор от граф Игнатиев.

Къщата, в която е подписан договорът в Сан Стефано (днес Йешилкьой).

Договорът урежда обособяването на Трета българска държава, след близо пет века на османско владичество в България. Той слага край на османското господство и началото на Княжество България.

Карта на Санстефанска България

Паметникът на свободата -Намира се на връх "Свети Никола", до прохода Шипка.

Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора".

Панорама "Плевенска епопея 1877г.".

Оригиналната униформата на българските опълченци.

Самарското знаме е български боен флаг, създаден от манахини от град Самара, Русия. То е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война.

Кое е знамето на България? Отбележи!