Презентация
Писане на главна ръкописна буква Ф
Урок № 111 по БЕЛ в 1. клас
има
на
фар
брега
Всевиждащото око
от Невена Дармонева
Гордият стар фар бе изправил забележителна снага на каменистия бряг. Бе забол морно чело в небето, а компания му правеха злокобните облаци. С матовото си тяло, той бе отделил убедително малкото рибарско селце от пространната морска шир и стоеше като страж, който пази свещената земя от беди. Червеното му око постоянно проблясваше в тъмното и чертаеше безопасен път за корабите към брега. Никой не знаеше кой пали светилото. Никой не бе успял да види пазача на фара. Напразно селяните се редуваха да пазят входа, за да разберат. Не забелязаха някой да влиза, нито да излиза от дверите му. Вратата на маяка постоянно стоеше заключена с тежък катинар, който беше ръждясал с времето. Селяните накрая установиха, че фарът живее собствен живот, неподвластен на законите на човека. Мигащото му око се превърна в олтар за тях. В основата му донасяха своите мечти и тревоги. Подреждаха ги в основата му - да ги пази.
Урок № 111. Писане на главна ръкописна буква Ф
Nevena Darmoneva
Created on January 19, 2025
Учебен ресурс по български език и литература в 1. клас, създаден от Невена Дармонева.
Start designing with a free template
Discover more than 1500 professional designs like these:
View
Florida Neon Presentation
View
Blackboard Presentation
View
Genial Storytale Presentation
View
Historical Presentation
View
Psychedelic Presentation
View
Memories Presentation
View
Animated Chalkboard Presentation
Explore all templates
Transcript
Презентация
Писане на главна ръкописна буква Ф
Урок № 111 по БЕЛ в 1. клас
има
на
фар
брега
Всевиждащото око
от Невена Дармонева
Гордият стар фар бе изправил забележителна снага на каменистия бряг. Бе забол морно чело в небето, а компания му правеха злокобните облаци. С матовото си тяло, той бе отделил убедително малкото рибарско селце от пространната морска шир и стоеше като страж, който пази свещената земя от беди. Червеното му око постоянно проблясваше в тъмното и чертаеше безопасен път за корабите към брега. Никой не знаеше кой пали светилото. Никой не бе успял да види пазача на фара. Напразно селяните се редуваха да пазят входа, за да разберат. Не забелязаха някой да влиза, нито да излиза от дверите му. Вратата на маяка постоянно стоеше заключена с тежък катинар, който беше ръждясал с времето. Селяните накрая установиха, че фарът живее собствен живот, неподвластен на законите на човека. Мигащото му око се превърна в олтар за тях. В основата му донасяха своите мечти и тревоги. Подреждаха ги в основата му - да ги пази.