Занаяти в България

Анатоли Антонов

Занаяти в България

• Ще планираме изработката на изделие чрез инструменти и техники, специфични за художествените народните занаяти.

• Ще видим образци на изделия, реализирани чрез техниките на народните занаяти.

• Ще разгледаме различни видове народни занаяти, процъфтяващи през Възраждането.

• Ще се пренесем в епохата на Възраждането и ще проследим значението ѝ за културното развитие на България.

В този урок:

Практически задачи

Яхнаджийството

Сарачеството

Мутафдчийството

Калайджийството

Медникарството

Казаслъкът

Ковачеството

Дърворезбата

Златарството

Куюмджийството

Гайтанджийството

Ножарството

Грънчарството

Традицията

Съдържание

Традицията на народните художествени занаяти разцъфтява през Възраждането. Обучението в занаят започвало в ранна възраст, а уменията обикновено се предавали от баща на син и от майка на дъщеря. Достигането на занаятчийско майсторство трябвало да се докаже пред гилдията на майсторите. Само признание от нея позволявало на занаятчията да отвори дюкян и да произвежда сам предмети за бита и изкуството.Чаршията била централна търговска улица, на която се намирали дюкяни. В тях дългосрочно са се развивали занаятите и търговията.

Традицията

Широко се използват образците на природата - растения, цветя, птици. Техни изображения били опростявани и представяни чрез различни геометрични форми и чрез естествени багрила.

Дърворезба

Грънчарство

Килимарство

Творбите на народните художествени занаяти са дело на изкусни майстори. Те наследили от дедите ни дългогодишни традиции, свързани с труда, бита, празниците и народните обичаи. В техните изделия се преплита художествената изразителност с функционалността и практическата приложимост на предмета.

Творбите на народните художествени занаяти

Везба

Медникарство

Тъкачество

Ковачество

Произведенията на художествените занаяти се групират според материалите, от които са изработени или на основата на специфичните техники на занаятчийско изпълнение. Днес можем да проследим развитието на различни занаяти - грънчарство, килимарство, дърворезба, тъкачество, ковачество, везба, медникарство.

Видове художествени занаяти

Епохата на Възраждането (XVIII-XIX век) бележи значителен напредък в развитието на занаятите по българските земи. Появяват се много стилове и образци. Те внасят свежест и ново усещане в традиционните представи. Разрастващите се пазари през Възраждането дават широко поле за реализация и стимулират разцвета на занаятите. Появяват се първите художествени школи. Формират се възрожденските занаятчийски центрове по грънчарство (в Бусинци и Троян) и по килимарство и тъкачество (в Чипровци и Котел). Така се пораждат поредица от новаторства, които днес назоваваме като „тайни“ на занаята, които се предавали от баща на син и от майстор на калфа.

Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Повечето занаяти са имали задачата да улеснят работата на полето и в домакинството. Едновременно с тази практическа цел, занаятчите са имали стремеж да осигурят естетическо въздействие на изделието.

Естетика и технически напредък

Творенията, родени от традиционните занаяти, имат дълготраен принос в разширяване на представите за мястото и ролята на красивото в бита на българите. Създадените произведения са с висока художествена и културна стойност. Те са важен елемент от националната самобитност и идентичност.

Значение на занаятите

Грънчарството по българските земи идва още от времето на траките и римляните. Гърнета, стомните, паниците, делвите, които били създадени от глина, имали прости форми, но били превръщани в изящно изкуство, в което се преплитали многобройни епохи и стилове. Шарките върху съдовете били: 1. гравирали; 2. оцветявали чрез цветно рисуване; 3. апликирали - като добавъчни фигури.

Грънчарството

Грънчарите създавали съдове от глина, предназначени най-вече за домашна употреба - чаши, чинии, вази, стомни, гърнета делви. Чрез грънчарското колело те извайвали формата, а след това украсявали изделието посредством рисуване, апликиране или гравиране.При рисуваната украса се използвала боя. Правели се шарки, които са характерни за съответния географски регион. Апликацията се изготвяла от глина, която се поставяла на съда, след неговото окончателно оформяне. Гравирането се извършвло отново чрез грънчарското колело, което участвало при нанасянето на различни геометрични форми - криви линии, спирали и др.

Украсата на изделието

При изработването на един нож – се започвало с изковаването на острието, продължавало се с оформяне на дръжка и сглобяване. Цикълът завършвал с гравирането.

Ножарството е майсторски занаят от векове. Изработват се различни видове ножове, ками, ятагани, бръсначи, саби, ножици. Тънкостите му се предават от поколение на поколение.

По българските земи ножарството е развито през XVIII – XIX в. Главните центрове са Асеновград, Габрово, Гоце Делчев, Карлово, Костенец, Мадан, Пловдив, Сливен и др. Произведената стока е продавана по пазарите на цялата Османска империя.

Ножарство

Гайтанджийството е занаят, в който се правят разноцветни гайтани - плетени вълнени шнурове. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се усуквали ръчно - жените предат вълната и ги изплитат.

Гайтанджийство

Чекрък

По-късно в употреба навлиза чекръкът - устройство с въртящо се колело. Това е прост механизъм, задвижван подобно на велосипеда. С течение на времето, чекръкът претърпява редица подобрения, но неговата поява изцяло заменя ръчната хурка и вретено.

Появата на чекръка

Модел на чарк за гайтан от дванадесет нишки, задвижван от водно колело.

Чаркът е машина за плетене на гайтани. Изобретена е в централна Европа по време на наполеоновите войни. Първият чарк е донесен в България в началото на ХIХ век.

Гайтанджийският чарк

Отварата от млади клонки на бръшлян, багрила вълната в зелено, а при по-голяма концентрация - в кафяво.

Отварата от венечните листа на невен, багрила вълната в ярък оранжев цвят.

Гайтанът е плетен на плитка шнур от вълна. Плетката му представлава сложна структура, образувана от кръстосването на три или повече нишки. Има плоска основа и обла повърхност. След усукването, гайтаните се "пърлели" и боядисвали в различни цветове чрез естествени багрила. Багрилата от растителен произход били извличани от различни части на растенията (корени, кора, клончета, цветове, листа, семена, плодове). За постигането на червения цвят били използвани листа от смрадлика.

Гайтанът

С гайтаните са се украсявали традиционните дрехи от аба. Днес гайтани по стара технология се правят в Етъра и Златоград.

Гайтанджийството

• златарство - изработка на украсни предмети от благородни метали (злато и сребро);
• дюкмеджийство — изработка на практични предмети от бронз, калай, олово.

Куюмджийството обхваща две специалности за художествена обработка на метали :

Куюмджийството

Златарите изработвали женски накити– пафти, гривни, гердани, обеци, начелници, мъжки и женски пръстени, копчета, кръстчета; църковни корици и обковки на евангелия, обковки на икони, кандила, кръстове, потири, дискоси, рапиди, дарохранитглници и мощехранителници.

Златарството

Куюмджийството е занаят, при който се изготвят различни украшения, предимно женски накити. В България през ХІХ в. на особена почит било среброто. Инструментариумът на куюмджиите включвал много и разнообразни инструменти. За този занаят било характерно отливането по шаблон и източването на метална нишка. Най-често са се правели пафти (сложно орнаментирани украшения за женски колан), гривни, пръстени и други накити.

Дюкмеджиите изработвали домашни и занаятчийски потреби – светилници, дръжки и резета за врати и прозорци, куки за закачалки, халки, хаванчета, вилици и лгжици, метални основи (зарфове) за чаши за кафе и чай, барутници, оловни павурчета за ракия, дивити (пиринчени мастилници), дръжки за ножове, дюлгерски отвеси и нивелири.

Куюмджийството

Дърворезбата по българските земи има стари традиции както в бита, така и в религиозния култ. По време на Възраждането, тя бележи връх в своето развитие. Съхранените от това време художествени творби са в съзвучие с душевността, поривите и надеждите на хората, които ги създават. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, дървото на живота, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.

Дърворезбата

Образци на възрожденска дърворезба

Иконостасът на църквата "Рождество Богородично" в Рилския манастир.

Резбованото слънце на Даскаловата къща в Трявна.

Типичната тревненска къща е била украсявана почти навсякъде с дърворезба– мебелите, таваните, вратите, колоните. Във всяка къща присъствал домашният иконостас.

Най-старата резбарска художествена школа в България е Тревненската. Тя възникнала XVII - XVIII век. Развила се е в три направления – иконопис, дърворезба и строителство.

В музея е уредена и дърворезбарска работилница, която показва начина, по който се изработва дърворезбата, както и инструментите на майстора.

В музея са представени трите основни типове дърворезба – най-простата, т.нар. овчарска резба, резбата за украса на дома и най-красивата, но и най-трудна за изработване църковна резба.

Даскалавота къща в Трявна.

В Трявна се намира единственият по рода си Музей на резбарското и зографското изкуство. Той основно се помещава в Даскаловата къща , но обединява 10 музейни обекта в Трявна.

Едва през втората половина на XVIII и началото на XIX век има оживление в занаятчийското производство. Оформили се много занаятчийски центрове – Габрово, Самоков, Сливен, Копривщица, Карлово, Калофер, Котел, Шумен.

В края на IX и през X век от селското стопанство се отделили много занаяти – железаро-ковачество, грънчарство, тъкачество, шивачество.По време на разкопки в древната столица Плиска са били открити различни железарски произведения – стрели, копия, мечове, коси, секири, сърпове, мотики, тесли, ножове, подкови.

Ковачество

Името произхожда от турската дума „казас” и означава „обработвач на сурова коприна”. Майсторите изработвали от памучна, вълнена и копринена прежда плетени украси и шнурове – конски юзди и седла, колани и акселбанти за офицерски и стражарски униформи, гайтани за мъжки дрехи, женски колани, пискюли за фесове, подвръзки, кордони за револвери и часовници и други.

Казаслъкът бил декоративен текстилен занаят, широко практикуван почти само в Трявна.

Казаслък

Медникарството е древен занаят с традиции още от времената на древните траки, които са били прочути майстори на медта. Медните съдове и украшения запазени до наши дни будят възхищение с богатата си украса и изящни форми. Изкуството медникарство се състои в профилиране на дълбоки съдове, за което помага голямата ковкост на медта. Медникарят дообработва съдовете, дарявайки ги с блясък като ги калайдисва и орнаментира.

Медникарството

Калайджийството е занаят, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.

Калайджийството

Най-напред извършвали требене - с ръце осъществявали подбор на козината по цвят и дължина. После я разчепквали върху дървена дъска, а след това я прели на чекрък. При тъкането имало два основни мотива, с които тъканта се украсявала - "миши учишки" и "котешки зъбки". Натуралният ефект при тъкането се постигал от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно.

Мутафчийският занаят е свързан с отглеждането на кози, от които се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии са работели стотици майстори. Тъкали се мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне.

Мутафчийство

Този занаят е един от най-сложните занаяти за обработка на кожи. Наименованието произлиза от арабската дума сарач (седло). Появата му е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно.

Майсторите изработвали впрегатни и ездитни конски принадлежности - ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули. Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Днес изделията на сарачите могат да се видят само на специализираните занаятчийски панаири и в някои наши етнографски комплекси.

Сарачеството

Сарачите използвали и допълнителни материали: кече, дървен материал за хамутите, сарашки конци, зебло, ръженица, лепила, катран. В украсата на конските принадлежности е отразена обичта и преклонението към конете. За декорация се използват метални гайки, разноцветни пулове, пискюли, звънчета. Наред с декоративното си предназначение, те имат и защитна функция – предпазват коня от уроки, магии и зловредни влияния. В работилницата всички сарашки изделия се изработват с оригинални инструменти.

Материали и декорация

Яхнаджийството е бил традиционен български занаят през 18. и 19. век и е свързан с преработването на сусам и добиването на сусамово олио и тахан. Думата „яхна“навлиза в османския език през персийския, а в превод на български означава маслобойна.Предполага се, че работилниците за производство на растителни масла и то главно от сусам, се появили най-напред в Хасково и Харманли.

Яхнаджийството

Снимай твоя модел на дърворезба и изпрати файла на твоя учител за виртуалната изложба на класа.

4. Документирай твоята дърворезба.

Моделирай начертаните от теб форми с тесто. Остави модела да изсъхне върху листа на стайна температура за около една седмица. Боядисай го с темперна боя или го напръскай със спрей. Махни листа, който си използвал за подложка и премести модела на едноцветна повърхност.

3. Моделирай дърворезбата - с тесто, върху хартията.

2. Подготви модел на твоята дърворезба

На лист хартия нарисувай модел, подходящ за дърворезба. Нека елементите да не са по-тънки от един пръст, за да не се счупи тестото, след изсъхването.

1. Подготви тесто.

Продукти: 1 чаена чаша брашно, 1/2 чаена чаша сол, 1 супена лъжица олио, около 1/2 чаена чаша вода. Омеси твърдо и еластично тесто, което прилича на пластилин и не се лепи по ръцете.

Практическа задача №1

Направи макет на дърворезба - от солено тесто.

2. Технология на кръстатия бод

• Работи се отляво-надясно.
• Един кръст се ушива върху две хоризонтални и вертикални нишки.
• Изкарай конеца от лицевата страна на панамата(1). Промушете го през две нишки вдясно (2). Направете кръст, както е показано на илюстрацията (3). Повторете първите три стъпки, за да ушиете следващо кръстче (4).
• Следвайте схемата. Всяко квадратче от схемата е кръстче.

1. Материали

Необходимо е да осигурите панама, изрязана във формата на подложка/салфетка за хранене. Нужни са разноцветни конци за бродиране, игла и ножица.

Практическа задача № 2

Направи бродирана текстилна подложка или салфетка за хранене с коледен мотив.

Галерия

Анатоли Антонов

Благодаря за вниманието!