Читанка за 1. клас

Дигитална читанка за 1. клас

Напред!

Съдържание

Аз съм българче

Айфелова кула - жираф

Първокласник

Иван Вазов

Рая Господинова, Георги Господинов

Калина Малина

В родината

Моето семейство

Франклин тръгва на училище

Петя Дубарова

Ангелина Жекова

Полет Буржоа

Родна стряха

Отмъщение

Жмичка

Ран Босилек

Виктор Самуилов

Атанас Цанков

В гнездото

Мързеливата снаха

Не искам да порасна

Ангел Каралийчев

Българска народна приказка

Кирил Назъров

Котето

Първите уроци

Най-хубавото птиче

Георги Господинов

Ангелина Жекова

Георги Райчев

Котето

Първите уроци

Най-хубавото птиче

Георги Господинов

Ангелина Жекова

Георги Райчев

Съдържание

Сушинка за една самотна душа

Най-хубавото!

Празник

Методи Бежански

Петя Александрова

Веса Паспалеева

Облачето Оби

Цветница

Върви, народе възродени

Венцислав Божинов

Ангелина Жекова

Стоян Михайловски

Червената шапчица

Слънчево зайче

Върбови клонки

Шарл Перо

Ангел Каралийчев

Горги Господинов

Бърканица в приказките

Великден

Не

Шарл Перо

Атанас Цанков

Кир

Барабур

Гергьовска люлка

Най

Иван Цанев

Панко Панчев

Георг

1.

Аз съм българче Иван Вазов

Аз съм българче, и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилна мойта родина е мила. Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене. Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея, сичко българско и родно любя, тача и милея. Аз съм българче, и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.

В родината Петя Дубарева

Приказка чудна ме носи, пее край мене светът, тичам с крачетата боси, птички над мене летят. Блеснал е Слънчо във радост. Рой златокрили пчели пълнят гората със младост. Всичко във песен звъни. Колко си скъпа, родино! Ти си най-светлия рай! В тебе живея щастливо, в теб съм щастлива безкрай!

Родна стряха Ран Босилек

Бяла спретната къщурка.Две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука, под липите стари неведнъж играх; тука с весели другари скачах и се смях. Къщичке на дните злати! Кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил!

В гнездото Ангел Каралийчев

Силен нощен вятър огъна клоните на старите дървета. Те изпращяха. Гнездото на заспалата птица се наклони. Едно голокрило птиченце тупна на земята и жално записука. Разтревожена, изхвръкна майката. Втурна се да го дири наоколо. - Де си, мое чедо? - сякаш питаше тя. Блесна светкавица. Огря поляната. Птицата съзря рожбата си. За миг я грабна и я повдигна към топлото гнездо. Закапаха едри дъждовни капки. Двете птиченца се навряха под топлото майчино крило. Тихо затворха очи. Майката остана будна с разперени криле над тях.

Котето Георги Господинов

С мама намерихме малко коте. То плачеше жално и ние го прибрахме вкъщи. Станахме негови майки. Като бебе е. Даваме му мляко с биберон. Гушкаме го, защото е уплашено. Понякога се опитвам да говоря с него и тихо мяукам. Дали ме мисли за негова майка? Тати каза, че сега трябва да го науча до лови мишки. Сигурно се шегува. Мен ме е страх от мишки. Може да използвам мишката на компютъра. Не е лесно да си майка.

Айфелова кула - жираф Р. Господинова, Г. Господинов

Един цирк минавал през Франция. В него имало малко жирафче без майка. Един ден циркът спрял под Айфеловата кула. Жирафчето вдигнало глава, видяло кулата и казало - МАМО ...

Моето семейство Ангелина Жекова

Как обичам да се гушна я при татко, я при мама. А когато съм послушна, те целуват ме и двама. "Слънце" ме нарича татко. Мама - "месечинка ясна". Толкова е мило, сладко, че не бързам да порасна. Птицата в гнездото свое пази рожби голокрили. Моят дом - гнездо и той е. Дава ми любов и сили.

Отмъщение Виктор Самуилов

Аз като порасна, ще поканя гости.Ще сервирам гозба от шаран без кости. И когато стане веселба голяма, ще повикам татко, ще повикам мама. Шe накарам мама песен да изпее, татко пък - да каже стихче подир нея. Ако мойте гости ги похвалят: "Бравооо!", ще им щипна силно бузките тогава и когато стане ама най-най-смешно, спешно ще ги пратя в банята отсреща зъбките да мият и след миг да лягат. Точно тъй. Да лягат и да спят вед-на-га!

Мързеливата снаха Българска народна приказка

Един дядо и една баба имали само един син. Той се оженил. Довел им снаха. Тя се случила много мързелива. Където седне, не дига се. И нищо не работела. Един ден дядото рекъл на бабата: - Бабо, ти вземи менците и уж ще отиваш за вода, пък аз ще те спирам, та дано се сети снахата да отиде. Бабата взела менците, а дядото почнал да ги дърпа и да вика: - Стой, бабо! Ти си стара! Срамота е при по-млади ти да ходиш за вода! Дай менците на мене! - Не бива, ти си по-стар. Аз съм жена - на мене по приляга да отида за вода - думала бабата и дърпала менците. - Остави, бабо, дай на мене менците - думал дядото. Снахата ги гледала, слушала, по рекла: - Оле, оле, как не се разбират стари хора. И за туй ли ум се иска? Единият да отиде сега, а другият - утре.

Първите уроци Елисавета Багряна

Много съм послушна, много съм добричка, много грижи имам — аз съм ученичка! Първите уроци виждат ми се тежки — как да ги науча, без да правя грешки? Четенето лесно, писането лесно, но от таз задача иде ми да плача. О, кога ще стана толкова голяма, че да зная всичко, както знае мама!

Първокласник Калина Малина

Да си първокласник- то не е шега.Колко много грижи имам аз сега! По часовник ставам - времето следя. Мирно на чина си трябва да седя... Пиша, пиша букви и чета на глас, и разказвам ясно, и внимавам в час... Много, много грижи имам аз сега. Да си първокласник - то не е шега.

Франклин тръгва на училище Полет Буржоа

Мина лятото. Настъпи есента. Дойде първият учебен ден. Сутринта Франклин се събуди по тъмно. Подреди в несесера си молив, гума и цветни моливи за рисуване ... Закуси и тръгна с родителите си към спирката на училищния автобус. Франклин усети, че стомахът му се свива на топка. - Не искам да ходя на училище! - запъна се костенурчето. Баща му го прегърна през раменете и се засмя: - И аз се чувствах така в първия си учебен ден - успокои го той. - Несе страхувай! - Искам да се върна вкъщи! - Разбира се, но след училище - усмихна се мило майка му. - Повярвай ми, ще ти бъде много интересно!

Жмичка Атанас Цанков

Най-любимата игричка то се знае, че е жмичка. Но за жмичката любима трябват двама или трима. А кажете как самичка да играя днес на жмичка? Нямам си дори сестричка!

Не искам да порасна Кирил Назъров

Искат другите момчета да пораснат изведнъж. Весело въртят очета, всеки иска да е мъж. Само аз учудих мама — да порасна не желая! Зная: пораста ли, няма повече да си играя!

Най-хубавото птиче Георги Райчев

Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища. Там малките птичета се учели как да хвъркат по-бързо, как да си намират храна, как да си вият гнезда — и всичко, каквото им трябвало в живота. Една лястовичка и една врана живеели наблизо — били съседки. Веднъж лястовицата видяла, че враната бърза нанякъде. — Накъде си се разбързала така, съседке? — попитала я лястовицата. — Ох, остави се, съседке! — рекла загрижено враната. — Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си. — Почакай, съседке — примолила се лястовичката. — Ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче — бърза работа имам, не мога да я оставя. Враната се съгласила. Изнесла лястовичката храната, дала й я. — Ами какво е твоето птиче? — попитала враната. — Не го знам, по какво ще го позная? — Не бой се — отвърнала лястовицата, — ще го познаеш. Гледай, което птиче е най-хубавото, то е моето! Хвръкнала враната, изгубила се; отишла на училището. Минало така доста време — ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я: — Е, какво стана, съседке? Даде ли храна и на моето лястовиче? — Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа — отвърнала враната загрижено. — Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво, нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна.