"Тримата братя и златната ябълка" - адаптация от Невена Дармонева

"Тримата братя и златната ябълка"

Вълшебна приказка от Невена Дармонева

Старт

1. Скъпоценната ябълка в двора

Една бедна жена имала трима сина. Тя успяла за отгледа момчетата с много труд и лишения, а те израснали снажни, умни и работливи. Дошло време да се женят.В двора на семейството растяло живописно ябълково дърво. Веднъж годишно - в кичестата му корона, грейвал чуден плод. Единствената ябълка, която се появявала на плодното дръвче, била златна. За нещастие, семейството не успявало да се порадва на скъпоценния плод, защото в нощта, в която той засиявал на белия свят, от небето връхлитала лакома хала, която грабвала скъпоценната рожба на дървото.

2. Най-големият син варди дръвчето

Най-големият син обичал да вижда усмивка на лицето на своята отрудена майка. Той решил да я зарадва. Намислил да варди дървото в рождествената нощ. Когато дошло времето, смелото момче се настанило под дръвчето и захванало да гледа към звездите. Мислело си, че ламята ще се яви именно от небесата. Докато гледал звездите, сторило му се, че вижда искрящия поглед на чудна девойка. В очите ѝ прочел тъга. Момичето го молило за помощ. Викала го по име! И момъкът така се унесъл в блянове за бъдещето, че неусетно заспал и сънувал най-красивия сън на живота си.

2. Най-големият син варди дръвчето

Скоро от небето се заронил ситен дъжд, подобен на утринни капчици роса. Постепенно дъждът се усилил и заприличал на страховит водопад. Появил се мощен вятър, който огънал клоните на дърветата, сякаш били крехки тревички. Огненочервената внезапно се спуснала от тъмната бездна, подобно на гладен ястреб. Тя грабнала скъпоценния плод от дръвчето и мигновено отлетяла. В същия миг се събудило и момчето. Натъжило се, щом осъзнало, че не е успяло да опази плода. Въпреки несполуката, на лицето на неговата майка засияла чудна усмивка. Майчиното сърце било доволно, че нейният напет син преживял чудо, макар и само насън.

3. Средният син пази ябълката

През следващото лято средният син уверил своята майка, че ще успее да опази дръвчето от посегателства. В навечерието на специалната нощ, той на свой ред кръстосал крака под дръвчето да чака лакомницата. На небето грейнали чудни звезди, а нощта щедро обсипала ефира със светулки. Една от тях кацнала на ръката на момъка и започнала да му шепти: "Юначе, виж ме! Грея на ръката ти! " Щом момчето отправило любопитен взор към своята длан, сторило му се, че там вижда най-красивата девойка на света. Сърцето му лудо заиграло, а улисан да я съзерцава, момъкът не усетил нито кога се е появила крадлата, нито кога златната ябълка изчезнала от дървото.

На третата година дошъл ред и на най-малкия син да се опита да опази драгоценния плод. Казал на своята майка, че се моли в себе си, нещо да не обърка храбрите му планове. Майка му го успокоила и му казала, че нищо на този свят не се случва случайно, а всяко нещо, което преживее, е важна част от друго нещо, за което не подозираш, че ти престои. Смелото момче застанало в сянката на дървения навес, за да вижда по-добре ябълковото дръвче. Момчето не обръщало внимание на звездите, които се опитвали да го очароват. Не обръщало внимание и на светулките, които тази вечер смълчани се лутали наоколо. Момъкът чакал в тъмното и улавял всеки звук на нощта, а той настройвал още повече сетивата му.

4. Най-малкият син опазва скъпоценния плод

речник

5. Най-малкият син опазва скъпоценния плод

Скоро небето помръкнало. От небесата се заронили едри капки дъжд, подобни на сълзите на дива сърна. Звездите се скрили от ясния взор на момчето и то се досетило, че е дошъл съдбоносният миг. Още преди вероломната хала да се спусне към плодното дръвче, младият момък изскочил от сенките на дувара и успял пръв да откъсне скъпоценната ябълка. Зафучала халата мигом след това като ранен звяр. Завъртяла се в огнена спирала и се стрелнала към небето. След няколко секунди изчезнала от погледа на момчето тъй бързо, както и мимолетно дошла.

Най-малкият син се прибрал със златния плод в дома си и внимателно го поставил върху дървената маса. Щом ябълката докоснала гладката повърхност, от нея излезли огненочервени лъчи, които огрели цялата стая. Момъкът ясно чул странен гърлен глас да му казва: - Момче, опази мен, но не аз съм най-ценното нещо, дето трябва да вардиш! Невидимо е то за твоите очи! Него можеш да съзреш само в дома на халата! Иди, намери го! Иначе животът ти ще бъде като пресъхнал кладенец - ти вечно ще си жаден, но не ще откриеш по света и капка вода, която да утоли жаждата ти!

6. Послание, идващо от ябълката

7. Братята тръгват да търсят ламята

Думите отекнали като тътен в съзнанието на момчето. Те обиколили няколко пъти стаята, а след това изтощени се спотаили в златния плод. Светлинният лъч се прибрал в ябълката, а тя тутакси се превърнала в най-обикновен червен плод. Момъкът се вцепенил от почуда. Не очаквал, че златото, прибрано в дома му, ще му постави задачата на живота му. Момчето изчакало братята да се събудят и им разказало пророческата история. Когато видели вкусния плод на масата, братята повярвали, че трябва да открият ламята, без да се бавят. Тръгнали заедно да дирят злосторницата.

8. Кладенецът, водещ към Долната земя

Скоро отпечатъците от стъпки на сърни завели тримата братя до стар, изоставен каменен геран. Най-голямото момче погледнало вътре, но там било тъй тъмно и хладно, че ледени тръпки полазили гърба му. Тялото му започнало да се тресе неудържимо, а лицето му пребледняло и заприличало на мразовит зимен ден. Средният брат видял бледото му лице на своя близък и започнал да усеща, че ръцете и краката му, дори сърцето му, се вкаменяват.

Най-малкият брат се притеснил за близките си. Не разбирал какво се случва с тях, но в същото време чувствало, че трябва да узнае какво лежи на дъното на кладенеца. Някаква невидима ръка го побутвала нежно напред, а вътрешният му глас нашепвал: "Не се страхувай! Няма какво да загубиш! Продължавай напред! Стигни до края!"

9. Най-малкият брат е най-смел

10. Юнакът се спуска в кладенеца

Смелото момче последвало вътрешния си глас. Захванало се здраво за въжето и се спуснало в тъмната паст на кладенеца. Скоро нозете му докоснали дъното и юнакът чул камбанен звън, а яркочервена светлина озарила тясното пространство. Пред себе си момъкът видял дървена порта, а над мандалото ѝ била закрепена бележка, написана на същински змейски език: "Не сте добре дошли! Идете си, преди да съм ви срещнал!"

11. Момъкът преминава в другия свят

Момчето чувало как сърцето му тупти, заедно с камбаната, която отмервала секундите. Бавно изпуснало въздуха, който задържал, сякаш минала цяла вечност. Юнакът внимателно открехнал портата и предпазливо надникнал зад нея. Пред очите му се разкрила райска градина, в центъра на която стояло огромно ябълково дърво, отрупано със златни плодове. В замъглената далечина се прокрадвали кулите на странен замък,приличащ на корубата на голяма констенурка.

Докато момъкът гледал смаян към короната на дървото, вратите на замъка изскърцали и от вътрешността му излезли три чудни девойки. Те били облечени в празнични одежди, а дългите им коси галели тревите, по които стъпвали момичетата. Щом преминали през мъглата, обвила змейовия замък, девойките заизкачвали по витата стълба, разположена по цялата височина на ябълковото дърво. Когато моминските пръсти докоснели златен плод, той грейвал като слънце и започвал да тупти като сърцето на влюбен човек.

12. Замъкът на змея и неговите обитатели

13. Молбата на чудната девойка

Заслепен от красотата на най-малката девойка, момъкът застанал до дървото. Когато прекрасната мома го приближила и се взряла в искрящите му очи, боязливо му казала: - Моля те, момко, помогни на мен и на моите две сестри! Ние искаме да стигнем до Горната земя, но Змеят ни държи в плен. Без нас дървото му ще погине. Ние даваме светлината му! А пък аз съм дала обет - да пристана на онзи юнак, който ни избави от чудовищния угнетител! Виж, давам ти моя гребен. Той е вълшебен. Ако се срешеш с него, ще изпълни едно твое съкровено желание. Само, внимавай какво си пожелаваш!

Без да се колебае, момъкът повел момичетата към основата на кладенеца. Вързал ги с въжето, подвикнал на братятата си, а те дружно измъкнали девойките навън. Когато момчетата спуснали обратно въжето, за да издърпат родния си брат се чул гръмовен рев. Земята се разтърсила. Въжето се откъснало и паднало в тъмния отвор на герана. Младежите се уплашили, защото от дупката излизал огън и пепел. Момичетата се разплакали, а най-малката от тях казала: - Бързо, да бягаме! Змеят се е събудил! Горко ни, ако ни открие! Няма да видим повече Горната земя!

14. Змеят се събужда

Най-големият брат казал: - Братчето ми е долу! Няма да го оставим! - Брат ти е смел човек, щом е стигнал там долу и е успял да ни открие! Само той може да се справи с гнева на ламята! Да не губим време! Да бягаме! - отвърнала малката умница. Огнени езици облизали тревата под нозете им. Цялата растителност около кладенеца пламнала. Момчетата и момичетата хукнали да бягат. Когато някое девойче изоставало, единият брат се връщал, повдигал я на ръце и тичал с всичка сила напред. Отзад безмилостно ги гонела огнена вълна. Щом видели горския поток, без да се замислят, бързо се гмурнали в него, за да се спасят.

15. Малкото момиче има вяра

Щом огънят утихнал, младежите излезли от реката. Юнаците поискали да изпратят девойките до техния дом, ала най-голямата от тях рекла, че откак са напуснали Долната земя, те вече нямат такъв. Техният дом занапред можел да бъде само и единствено онзи, в който е израснал техният спасител. Девойката говорела с ангелски глас, а големият брат я погледнал и му се сторило, че познава отнейде очите ѝ. - Нашият спасител остана в кладенеца, какво ще правим сега? -притеснила се втората девойка. -Моята майка има голямо сърце -тя ще ви приеме в дома си! - отговорил средният брат и не можел да се отърве от усещането,че познава отнейде гласа на красивото девойче.

16. Спасените и техният нов дом

Щом взел гребена на красавицата в ръцете си, малкият брат си помислил, че единственото, което би искал, е да види отново девойката, която му го е дарила. Не успял дълго да мисли върху тази нова за него идея, защото земята се разтърсила, а от тъмнината излезнал змеят, който бил разярен - хвърлял огън и жупел навсякъде. Момъкът незабавно прокарал гребена в перчема си и произнесъл: "Желая да се прибера у дома, а Долната земя да остане само в сънищата ми". Още не бил довършил изречението, когато невидима сила го грабнала и го понесла навън. Долната земя и Змеят останали завинаги зад гърба му.

17. Силата на гребена

18. Щастието може да се прочете в майчините очи

Когато тримата братя достигнали до дома си, изненадани открили, че там ги очаква не само тяхната обична майка, но и смелият им малък брат - здрав, невредим и усмихнат. Най-малката от сестрите казала:- Нищо чудно няма! Невидима е ръката на съдбата! Когато човек изпадне в трудна ситуация, тя често е предверието на промяна, за която е жадувал! Най-радостна от всички била възрастната майчица. Домът ѝ се напълнил с глъч и хубост. Три ненагледни невести застанали до нейните три грижовни сокола. И странно, плодното дръвче в двора им цялото се отрупало само с червени ябълки.