Стихотворения за втори клас

Стихотворения 2. клас

"Де е България"

"Родна реч"

."Татковина"

"Сбогом, лято"

"Първият ден"

Де е България

Иван Вазов

Питат ли ме де зоратаме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина, Българийо, драга, мила, земя пълна с добрини, земя, що си ме кърмила, моят поклон приеми!

Родна реч

Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти… Милва като нежна песен, като утрен звън трепти!

Татковина

Петко Славейков

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй. Мили ми са планините и на север, и на юг, драги ми са равнините, набраздени с наший плуг. Дор на небо ясно слънце, дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ.

Първият ден

Леда Милева

Дали часовникът на Петльо е напред,та рано вика той от всеки плет, или избърза Слъчно отзарана да се покаже румен от Балкана? Дали нощес на всичките деца пораснаха крилца, та литнаха като крилато ято? Защо ли от прозорци и врати за поздрав махат майки и бащи? Защо градът е чист и пременен? — За първия учебен ден!

Сбогом, лято

Лятото отмина с ален мак в косата, с тежък сноп на рамо, с огнен сърп в ръката. Никне по ливади минзухарът бледен — той е сред цветята тъжен цвят последен. Ето, есен иде в дреха златошита, на глава с корона, от лозини вита. Кошница тя носи в ръцете си бели — с ябълки червени, с гроздове узрели.

Емануил Попдимитров