Приказката "Щурецът и мравката" адаптация а Невена Дармонева

Щурецът и мравката

(текст на Невена Дармонева )

Щурецът и мравката

Щурецът и мравката

В един горещ летен ден щурецът си почивал у дома. Когато се наситил да отдъхва, започнал да подскача насам - натам из полето. Нехайно си цвърчал и пеел весело за свое собствено удоволствие.

Покрай безгрижния певец минала една протяжна редица от мравки. Дори и най-малката от тях носела толкова огромен и тежък житен товар, че почти не се виждала под него, а той сякаш я притискал към земята. Всички мравки бързали да занесат разнообразни семена до мравуняка си. Щом стигнели там, веднага тръгвали обратно, за да дирят още храна за предстоящите тежки зимни дни. Работата не свършвала.

Щурецът започнал да скучае от липсата на достойна публика за неговия празничен концерт и с нескрита насмешка наблюдавал мравките. Осмивал техния стремеж да носят двойно по-голям товар от собственото си тегло. Чудел се, с какви по-шеговити думи да заговори тези чевръсти твари. Щом видял най-малката мравка да минава покрай него, дяволито я попитал:

- Ей, Мравке, незабравке! Що се луташ тъй безцелно из полето? Ха, поспри де, почини. Тъкмо ще узнаеш, колко известен ливаден музикант съм! Ти сама ще се убедиш, щом чуеш моите съвсем весели и твърде популярни песни! Излишно е да се напъваш. Защо ти е този товар?! Хвърли го, ей - там! Ела при мен да ти покажа какво е истинско изкуство!

- Бързам, Щурчо! - рекла запъхтяна мравката. - Трупам си храна за зимата. Ако спра, за да си хортуваме, времето няма да ми стигне. Съветвам те и ти да не губиш нито миг. Събери си храна за бъдните дни!

- Ха, защо да се безпокоя за зимата?! Къде е тя? Искаш да се кахъря за нещо, дето се не вижда, нито се чува?! Сега има такова изобилие от храна! - умувал щурецът и моментално грабнал своя лък, да не изпусне златния си шанс и да впечатли тази дребна душа. Без да губи нито миг, започнал да скрибуца със своя тревен лък на един житен клас, нескрито нетърпелив да покаже своя музикален проект.

Мравката не се спряла, старала се да не губи нито миг. Времето било най-ценното ѝ благо. Незабавно се втурнала към своя дом, за да прибере ценния товар, който носела, а след това продължила да се труди във всеки насъщ миг, който ѝ предстоял.

Лятото бавно, но непреклонно си отишло. Дошла разнобагрената есен. Скоро дърветата се сбогували със своите широки и пъстри листа. Студени ветрове все по-често бродели из полето и свистели страховито. Щурецът бил покрусен. Трудно откривал храна.

Зимата нямала търпение да извая със заскреженото си длето пъртина в дълбокия сняг. Студът безмилостно стегнал в мразовит обръч заснеженото поле. По него отчаяно пристъпвал доскоро безгрижният щурец. Крайно премръзнал и извънмерно изгладнял, щурецът решил да похлопа на вратата на близкия мравуняк. Сигурен бил, че мравките имат складове, пълни с храна. Досещал се, че те вероятно преживяват щастливи зимни дни.

Щом дървената портичка на мравешката къщурка се отворила, на прага ѝ застанала най-малката и трудолюбива мравка - стара познайница на прочутия певец. Когато видяла бедстващия щурец, тя се натъжила. Поканила го в нейния уютен дом. Нагостила го с топъл чай и семена. Припомнила му лятната им среща. Тогава щурецът се покаял и признал:

- Срам ме е. - рекъл плахо непризнатият певец. - През лятото ти се присмивах, че по цял ден събираш храна. А сега съм щастлив, че си направила точно така. Благодарен съм, че ме приюти и нахрани в този труден за мен ден. Не зная как да ти се отблагодаря, а искам да ти покажа своето признание. - Ех, Щурчо! Зная, че искаш. Не винаги идва ден, в който можеш да поправиш грешка, но днес е специален ден! Можеш да изпееш една от онези весели песни, които пя през лятото. Сега му е времето! Когато една мравка се е подготвила и е спокойна за всички предстоящи дни, не ѝ остава нищо друго, освен да се весели.