Железният светилник

„Железният светилник“

Анализ

Димитър Талев

Разказите, романите и публицистичните статии на Димитър Талев разкриват творческа нагласа, основаваща се на ретроспективата. В обръщането назад авторът открива възможност да се идентифицира родното, да се осъзнае кое можем да определим като свое и в какво се състои неговата ценност.

Анализ

Романът „Железният светилник“ възниква във време на безкомпромисна идеологизация на обществения и художествения живот. Смята се, че литературата е призвана „да отразява действителността“. Убеждението, че естетическите процеси са управляеми, ражда през 50-те години на XX век така наречените случаи – констатирани от официозната критика разногласия на определени творби с наложения литературен канон и настояване тези творби да бъдат „поправени“. Талев съумява да каже своята истина, като търси основанията на човешката общност не в социалното, а в етническото.

• Книгата представя носталгично-утопичен модел на българското, от какъвто се нуждае четящата публика в онзи момент.
• Романът прави опит да заличи от паметта сблъсъците от предходните десетилетия, като преоткрие причина за смислово монолитния свят на родното.
• Романът на Димитър Талев изразява интереса към историческите и социалните причини, които формират човека и определят неговата съдба – интерес, присъщ на българския роман от 50-те и 60-те години на XX век.
• „Железният светилник“ онагледява естетиката на романовата идея в този период – епичност, стремеж да се изобразят детайлно множество житейски явления и разнообразни обществени среди, протичащи в масовото и в индивидуалното съзнание.

• Подобно на „Тютюн“ (1951) от Димитър Димов, той изгражда драматични образи, чрез които „хуманизира“ историята, като дава човешко лице на социално-етическите сблъсъци.

В творбата на Талев са откроени и изразени чрез присъщите им жанрови и стилови форми множество гледни точки. В полупряката реч, чрез която се описва например чумата в Преспа , в откъсите от народни песни – най-често епиграфи, а в изказа на героите се проявява мисловността на фолклорния човек. Речта на повествователя и речта на герои като рилския монах, Климент Венков и Лазар Глаушев са стилизирани в духа на възрожденската реч с присъщите ѝ антитези. Наименованията на отделни части, както и самото заглавие на романа, използват характерните противопоставяния тъмнина – светлина, сън – пробуждане.

Чрез изображението на човека и света като незавършени, чрез многото гласове и жанрове, които включва в себе си, творбата на Талев представя различни аспекти на родния свят, подчертавайки по този начин многозначността на самото понятие за родно.

ЗАГЛАВИЕ

Темата на романа символизира контрастите на българския свят от XIX век – той е суров, първичен, „железен“, но носи и порив към светлина, към просветление. Двата компонента – „желязото“ и „светлината“, метафорично представят родното съответно като веществено, осезаемо, поддаващо се на рационализиране и като нематериално, абстрактно, трудно и уловимо. Заглавието наблюдава подхода към своето – съзерцание на материалните форми и социални регламенти, търсейки идеята, модела и смисловата структура.

СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ

Романът „Железният светилник“ представя съдбоносна промяна в родния свят. Личността постепенно осъзнава своята връзка е етнокултурната общност, а самата общност проглежда за необходимостта да създава собствената си участ. Творбата е изградена в четири части, назовани съответно „Хаджи Серафимовата внука“, „В тъмни времена“, „Народ се пробужда“, „Корени и гранки“. Тези заглавия очертават повествователната логика – от единичното към общото, при което постепенно се разширява обхватът на изображението.

• Първата част разказва изцяло за отделно семейство (това на Стоян и Султана).
• Oстаналите части, без да губят от поглед това семейство, изобразяват живота на общността.
• Структурираща роля имат епиграфите в началото на всяка част на романа.
• Откъсите от народни песни открояват основното събитие в частта и изразяват метафорично същността на романа.

ХУДОЖЕСТВЕНО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО

Градските пейзажи в Талевата творба не са само необходимият декор на действието, но и характеризират представите за време и общност. Първоначално Преспа се оформя стихийно от текущите потребности на отделния стопанин – обстоятелство, което подсказва липса на осъзната общност и на проект за бъдеще. „Всеки бе строил, както е искал и доколкото сърце му е давало и съзнание е имал, мислил е за обществени нужди“ Сплитащите се улици, хаотичното градско пространство е лабиринт, който непряко изразява усещането, че самият свят е смислов хаос, непроницаем за човешкия разум. Високите порти, малките прозорчета, „обковани с железни решетки“, които „надзъртат“ към улицата изразяват и друга особеност на българския човек от първите десетилетия на XIX век – „прибраност“, затвореност на човека в себе си, резултат на непрекъснато очакваната опасност от външния свят и на липсващия обществен живот. Градската територия постепенно започва да се структурира. Новата църква и читалището се превръщат в центрове на общностния живот, придавайки същевременно форма на неугледното доскоро селище. Структурирането на физическото и социалното пространство изразява съживяването на българския човек след векове на безмълвно бездействие. Подобна промяна претърпява и художественото време – от цикличното митологично към линейното историческо време. „Минали бяха векове и всеки нов ден приличаше на отминалия“ Българското време е белязано от провинциалност, културна отдалеченост от света. Родното време се изживява като циклично, оприличени на „колело, което се върти равномерно и безспирно“, монотонно протичащите години са белег на един мистичен, неисторичен, самодостатъчен свят, осъден вечно да възпроизвежда себе си.

ОБРАЗИ

Образите в романа на Димитър Талев очертават противостоянията в българския свят от средата на XIX век. Персонажите представят типични възрожденски фигури, но и олицетворяват естествени човешки нагласи като свободомислие и консерватизъм, уравновесеност и неблагоразумие, идеализъм и цинизъм, примирение и съпротива. Нерядко образите са библеизирани – явно или дискретно са съпоставени с библейски персонажи

Образа на Султана

Образът на Султана – съпруга и майка, опора на дома. Нейният властен характер е изразен чрез името ѝ, идващо от мюсюлманската владетелска титла. С воля и упоритост хаджи-Серафимовата внучка създава семейство и го води към определена съдба, като планира, пресмята, предвижда и действа. Тя оформя обществения образ на своя съпруг, заставяйки го да постъпва извън дома така, сякаш притежава нейната решителност и независимост. След като приема в дома си този наскоро озовал се в града селянин, тя го изпраща в общината да даде обяснения за тяхното съжителство, по-късно го подтиква да отвори своя работилница и да отстоява правото си пред останалите занаятчии. Всевластен господар в дома, Султана въплъщава женското начало, на което традиционното общество не позволява обществена изява.

"Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост"

Димитър Талев

Образът на Стоян Глаушев

Стоян Глаушев е герой, който присъства в действието от началото до края на романа. Стоян е от село Гранче, „силен като мечка“, двайсетгодишен в началото на творбата, той бяга в града, защото у дома си е непрестанно пренебрегван от цялото си семейство с изключение на майка си и сестра си Благуна. Стоян бяга от селото заедно с кучето си Шаро. По-късно се жени за гражданката Султана. С течение на действието Стоян се погражданява външно, става по-набожен, но остава добродушен и простосърдечен, какъвто е бил на младини.

Обръзът на Лазар

Със словото, с книгата той е свързан от най-ранните си години. Жестът на рилския монах, който при сбогуването му дарява две книги, сякаш благославя пътя му. Момчето бързо усвоява познанието – говори гръцки, знае и „славянско писмо“, чете и препрочита книги на различни езици. Озарено от светлината на познанието и душевната му сила, неговото лице напомня образ на светец, подсказва, че той „живее повече с душата си“. В думите и делата му личи апостолска отдаденост. С вдъхновеното си слово народният апостол хвърля светлина в сърцата и умовете на своите съграждани. В неделя след църковната служба той изнася беседи, към които преспанци проявяват необикновено голям интерес. В неговия образ се разпознава просветителят водач, насърчаващ ближния да прогледне за главните ценности - свободата. „Искам да бъда свободен... – заявява той. – Да науча и другите да бъдат свободни“. Лазар е библеизиран образ - цялостното му присъствие в сюжета създава нагласа за възприемането му като вдъхновител и пророк, подобен на библейските. Името на героя създава алюзия за библейския Лазар, чудодейно възкресен от Исус.

Благодария за вниманието!