INFINITE SPACE PRESENTATION

Еволюция на Звездите

Ралица Рачкова 12а

DATA

MAP

TEAM

THANKS

Съдържание

Еволюция

червени гиганти

Протозвезда

бели джуджета

Ядрен стадий

неутронни звезди

черни дупки

ГП

01

Еволюция

Жизненият цикъл - от раждането до смъртта на една звезда. Различните области от диаграмата спектър светимост съответстват на звезди в различен етап от тяхната еволюция. Тя преминава през три основни етапа - протозвезда, ядрен стадий и краен стадий.

Протозвезда

Начален етап от еволюцията

Облак от междузвезден газ (основно водород), който се свива поради гравитационните сили. При свиването газът се сгъстява и започва да се излъчваа светлина за сметка на гравитационната потенциална енергия на облака. Протозвездите се намират най-вдясно на диаграмата на Херцшпрунг и Ръсел.

+ INFO

Ядрен стадий

Звезди намиращи се върху главната последователност

Върху главната последователност са разположени звезди, в които протича ядрено сливане на водородни ядра и образуване на хелий. Колкото по-голяма е масата на звездата, толкова по-интензивно протичат ядрените

реакции и толкова по-бързосе изхарчват запасите от водород и хелий в неиния център. За това звездите с най-голяма маса прекарват най-малко време като звезди от главната последователност

+ INFO

Водородът е най- енергийното ядрено гориво (при темроядрен синтез от 1 kg водород се отделя 10 пъти повече енергия, отколкото от 1 kg хелий). Превръщането на водорода в хелий става сравнително бавно и водородното гориво се използва "пестеливо". Затова, когато са върху главната последователност, звездите излъчват по- малко в сравнение със следващите периоди от ядрения им стадий. Времето, през което звездите остават върху главната последователност, т.е. времето, през което водородът е ядреното гориво, зависи от масата на звездите: години, където M☉ е масата на Слънцето, а М е масата на звездата.

Червени гиганти и свърхгиганти

След като се изчерпи водородът, в центъра на звездата се образува ядро от хелий, в което престава да се отделя ядрена енергия и то започва да се свива. Ядрени реакции с участието на водород продължават само в тънка обвивка около звездното ядро от хелий. Обвивката започва да се разширява, светимостта на звездата нараства, а ефективната й температура намалява. В резултат на тези процеси звездите с по- малка маса се превръщат в червени гиганти, а по- масивните звезди- в свръхгиганти.

Краен стадий

След изчерпване на ядреното гориво се преустановяват всички възможни термоядрени реакции , звездата навлиза в крайния си стадий. Поради спиране на реакциите, вътрешното налягане намалява и тя започва бързо да се свива под действие на гравитационните сили. Този процес се нарича гравитационен колапс. В зависимост от масата си звездата завършва еволюцията си като:бяло джудже неутронна звезда черна дупка

Бели джуджета

Малките звезди (M < 1,4M☉) се свиват, докато плътността им стане около 103 kg/cm3. При тези условия веществото е съставено от отделни атомни ядра и несвързани с тях електрони. Свободните електрони образуват газ, чието налягане уравновесява гравитационните сили и свиването се прекратява- звездата се превръща в бяло джудже. След това тя продължава много бавно да изстива и постепенно "умира"- става тъмна (ненаблюдаема).

+ info

Неутронна звезда

Когато масата на звездата надминава определена граница (Граничната маса M = 1,4M☉ се нарича граница на Чандрасекар.), при гравитационното свиване веществото е подложено на такъв невероятен натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат на протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони: така се създават неутронните звезди. Те са изградени почти изцяло от неутрони. Плътността на веществото в центъра на неутронните звезди (около 1012 kg/cm3 ) е по- голяма дори от плътността на атомните ядра. Масата на 1 cm3 неутронно вещество е един милиард тона!

Черна дупка

Ако масата на звездата е много голяма, гравитационното свиване не може да бъде спряно от нищо. Гравитацията става толкова силна, че дори светлинен лъч не може да напусне повърхността на звездата. Звездата "изчезва" и се образува т.нар. черна дупка. Мощната гравитация предизвиква забавяне на времето: за фиктивен наблюдател, намиращ се на звездата, колапсът продължава само няколко минути, докато за нас изминава цяла вечност.

Thanks!