Георги Димитров

Георги Димитров

Български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.

Биография

Произход

Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Османска Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и започва работа в печатарската промишленост

Политически живот

Много скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП. През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.

Лайпцигски процес

През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.

Лайпцигски процес

Едни от най- великите изказвания на Димитров по време на процес са: "Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България Светите братя Кирил и Методий създадоха и разпространиха българската писменост. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа."

Начало на режима в България

Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.

В България (1945-1949)

Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт.

Димитровска конституция

Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от 6-то велико народно събрание.

Георги Димитров при приемането на Конституцията от 1947 година

Димитровска конституция

Димитровската конституция е основен закон, който урежда обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода 6 декември 1947 - 18 май 1971 г. В нея е записано: Народна република Собственост –държавна, развитие на народното стопанство. Насърчава кооперативни сдружения . Насърчава ТКЗС (трудово кооперативно земедлско стопанство). Забрава на частни монополи, картел, тръст, концерн. Без крупни земевладения в частни ръце.

Коопериране на земята

Малко по-късно, в новоприетата Димитровска конституция от 1947 година изрично е вписано, че „ТКЗС се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената ѝ закрила“.

Национализация на предприятията

На 27.12.1947 г. е приет закона за национализацията в НРБ.В Закона поименно са изброени над 4000 предприятия за национализация. Одържавени са основните средства за производство – индустриални предприятия и мини, последвани от банковия сектор.

Смърт

На 28 юни 1949 година Георги Димитров получава кръвоизлив в черния дроб в резултат на цирозата. Той умира в санаториума Барвиха на 2 юли.

Култ към личността

Още приживе се издига култът към него. Така например на него приживе е наречен новият град Димитровград. Също така е погребан и в собстввен мавзолей. Освен това на негово име са наречени: - масовата младежка организация Димитровски комунистически младежки съюз; - масовата детска Димитровска пионерска организация „Септемврийче“; - ескадрен миноносец „Георги Димитров“ от ВМФ на НРБ; - булеварди, улици, площади, заводи, фабрики, училища и други обекти в България и в чужбина.

Ескадрилен Миноносец "Г. Димитров"

Култ към личността

Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Марийно и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който, в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори му дава собственото си име.

Градът е построен от 50 000 бригадири. Основния им девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“

бул. Георги Димитров - Димитровград

Награди

Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата.. Дава се за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Присъждането ѝ е преустановено през 1990 г.Орден Георги Димитров е най-високият орден на НРБ и като такъв е първият по старшинство в наградната система на Народна република България.

Едни от неговите мисли и идеи

"Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество." "Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма." "Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук."